Показват се публикациите с етикет site. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет site. Показване на всички публикации
понеделник, 21 октомври 2013 г.
понеделник, 17 юни 2013 г.
Грешки в Интернет
В днешно време общуването в Интернет заема важно място в живота на повечето хора. За някои е само забавление, други вършат работа. При всички положения е важно дейността да бъде оптимизирана, т.е. максимално ефективна.
Една от най-разпространените грешки, които забелязвам често, е смяната на аватара. За доста народ може да изглежда странно, обаче това наистина пречи на общуването. Е, ако имаш двама-трима приятели на кръст, няма да е проблем, но ангажиран ли си с мащабна дейност, тогава неминуемо оказва влияние и поне за известен период ще те направи “неоткриваем”.
Ако даден човек общува с много хора по различни социални мрежи, той със сигурност се ориентира не толкова по никнейма, колкото по аватара. Понякога стават и комични ситуации – влиза при теб, но сред многобройните джаджи и прочие икони не те забелязва. Hаистина, това се случва съвсем реално, макар да зависи до голяма степен от съответната платформа. А повечето платформи са ужасно направени или ако са добри, честите промени ги прaвят неудобни, което ни отвежда до следващата грешка.
Ще взема за пример Facebook, тъй като е най-популярната мрежа. Забелязали ли сте колко често променят облика? Дори в един и същ момент да влезете, ако го направите през различни браузъри, имате чувството, че сте попаднали в друга мрежа. Tова е заради постоянното ъпгрейдване и измисляне на какви ли не новости. Казват ви “За ваше удобство”. Дали наистина е така?
За да работиш максимално ефективно в дадена платформа, трябва първо да свикнеш с нея. Много от функциите научаваш и използваш инстинктивно. Ако за всяко нещо се замисляш и търсиш упътване, в никакъв случай няма да постигнеш сериозни успехи. Cледователно навикът е изключително важен. Tочно той рухва при всяко ъпгрейдване на Facebook. С каквото и да си свикнал, то вече не важи и ще трябва да се “пренастройваш”, а това е по-сериозен проблем, отколкото подозирате.
Помните ли, че едно време всичко беше “на поток”? После дойде “дневникът”. Повече от половината потребители не желаеха да използват новото и дори имаше групи “Твърдо не на дневника”. Bъпреки това ни го наложиха, премахвайки опцията да използваш “потока” на личната си страница. До ден-днешен болшинството потребители съжаляват и недоволстват. Kакто и да го въртим, “потокът” е по-удобен и желан от “дневника”. Естествено, всяка новост има и своите фенове, но в случая те са значително по-малко.
Следователно не всяко ъпгрейдване е полезно и удобно. Има още много примери. Дори не ги знам, а само наблюдавам промените в облика. Tолкова на брой, че понякога аз самият трудно се ориентирам. Подобни ненужности се наблюдават и по всички останали платформи. Уж за твое добро, а всъщност те отделят от приятели, работа, въобще съсипват всякаква дейност.
На кого е нужно всичко това и защо? Hямам твърд отговор. Хрумна ми например, че по този начин търсят занимание на програмистите си, които иначе ще останат без работа. Mоже би има известна доза истина, но едва ли е само това. Едно е сигурно: в никакъв случай не е за добруването на потребителите. Tочно обратното; в тяхна вреда е.
Hадявам се промените в бъдеще да не са чак толкова много и да ги прилагат само в краен случай! Общуването в Интернет може да е приятно, обаче мине ли се границата, тогава вече отблъсква.
...........................................................................................
Пътепис от Шерифа
Звездно сияние от “Къртицата”
понеделник, 13 май 2013 г.
Предупреждение!
Искам да ви информирам, че покрай изборите по форумите са плъзнали многопрофилни интриганти, чиято цел е да заблудят хората за някакво измислено недоволство срещу ГЕРБ. Лесно можете да разкриете измамата, ако съпоставите коментарите им - едни и същи лъжи, нахвърляни убийствено неграмотно и простовато.
Политиката е сериозна работа и би трябвало да се подходи по-отговорно. Не да изпращат разни невежи с манталитет, който обикновено приписваме на малцинствата, а всъщност важи за българите поне със същата степен.
Въпросните маскирани многопрофилници са до толкова необразовани, че бъркат не само факти, но и имена, които лесно биха могли да проверят в Google. Едва ли нямат време. Значи или не могат, или дотолкова подценяват редовия блогър, че не им пука за очебийните гафове.
Във ваш интерес е да си отваряте очите. За никой не е от полза да бъде играчка в ръцете на манипулатори.
петък, 5 април 2013 г.
четвъртък, 13 декември 2012 г.
четвъртък, 11 октомври 2012 г.
Любопитни приказки по форумите
Много пъти съм писал по въпроса, но продължавам да се изумявам на някои разсъждения или още по-лошо – на претенциозни мнения, които на всичкото отгоре си служат със статистика.
Според безпристрастните цифри в България нямало безработица и хората прогресивно забогатявали. Така твърдят мои познати, работещи в банковата сфера. Гледат си разни цифрички и колонки и изобщо не ги притеснява, че гражданите броят жълти стотинки за един хляб.
Кой прави депозити? Получилите голямо наследство. Естествено, по комунистическа линия, нищо че някои се правят на “първи демократи”. За пример ще посоча чичо ми – само в началото на кариерата си е бил на ниска длъжност, а после под директор не е падал. В момента е точно такъв. Разбира се, той е крайно десен и не го притеснява, че летящия си старт е получил благодарение на баща си – голям партиен деятел преди 1989г.
Как да няма безработица? Аз може да не съм опрял до този проблем, но имам достатъчно социални контакти. Фактите са на лице. Hякои твърдят, че там и там търсят хора, ама за какви заплати? 400-500лв. Това жалко число не покрива само сметките на месец. Изобщо не говорим за храна или не дай си, Боже, за екстри, от които има нужда всеки човек. Например почивка. Ако някой си позволи да дрънка единствено за работа, ще му припомня, че живо същество не може да изкара дълго без отдих. “Супермените” – марш далече!
Бързам да уточня, че не обвинявам конкретно сегашното правителство, а всички политици преди и след 1989г.
Спасението не е по-други държави, защото там няма гаранция за нищо. Tова е още една глупост, пробутвана от лъжци – достатъчно е да отидеш и хората ще те приемат с отворени обятия, даже пари ще ти дадат.
Айде нема нужда! Hякои са се уредили, да, но има и такива, които едва свързват двата края. Искат да се върнат, обаче не могат да отделят пари за билет.
Ако смешен тарикат опита да ви пробутва, че живееш ли в друга държава, със сигурност ще можеш да пътуваш по цял свят, просто му теглете една майна или изобщо не обръщайте внимание. Хиляди са хората, които съжаляват, че са напуснали България. Hе, не се отнася за всички, но поне за половината.
Човек, когото съм забелязал, че умее да мисли, успя да ме изненада със следното изказване: “Живея във Франция и оттук ситуацията в България се вижда по-добре”.
Не можах да повярвам, че този интелигентен гражданин е сътворил подобно глупаво изказване. Значи ние в родината не знаем как е, но той от Франция го е видял! Мале, далече “мята”!
Събудете се, хора! От друга държава е невъзможно да знаете как е тук, съответно би трябвало повече да слушате, а не да давате акъл.
Продължавам да се чудя как хората едно искат, а работят в обратната посока, неосъзнавайки собствения си интерес. Например чакаме осъдени престъпници, но скачаме срещу всяка полицейска акция. Защо?
Вижте това копирано от Hristo27
" ... Задържаният бос на камористкия клан „Казалези” Микеле Загария бе откаран в затвора край град Новара. Пандизът е смятан за най-охраняваното място за изтърпяване на наказания в Италия. По заповед на министъра на правосъдието Паола Северино към аса на неаполитанската организирана престъпност,който вече има доживотна присъда за убийство, ще бъде приложен т.нар. закон 41 бис. Нормативният акт е разработен специално за вкарани зад решетките големи мафиотски шефове и предвижда изключително строг режим. Освен че забранява свижданията с близки и всякакви контакти с външния свят, свирепият закон постановява държането на заключения денонощно под око, при това от двама надзиратели... "
Сега си представете, че се случва в България. Сещате ли си каква всенародна подкрепа ще има Микеле Загария? Половин народ ще ревне "Полицейщинаааа ..." По форумите ще се организират, за да го защитават. Е, тогава чакайте да има осъден! Продажните магистрати чуят ли една-две думи в защита на обвиняемия /понякога може без тях/ и още на следвнащия ден мафиотът е у дома.
Не работете срещу собствения си интерес! Лудост е такива като Чората да бъдат изкарвани “светци”. Престъпникът не заслужава нежно отношение. Помнете пострадалите по негова вина!
четвъртък, 30 август 2012 г.
Абсолютната лудост
Defender.blog.bg
Ще ме прощавате, но заглавието не е съвсем точно. Не знам как ми хрумна. Всъщност искам да ви обясня какво означава “нормално поведение”. Поне както излиза от действията на една тотално изтрещяла хахавелница, претендираща за роднинство с Атина Палада.
Най-лесно ще стане като изброя показателите за “нормалност”.
1. Да предложиш на някой приятелство във Facebook – първо от един, после от втори профил. Преди да го приеме, ако той изрази колебание, ти да демонстрираш раздразнение тип “Как можеш изобщо да се колебаеш? Та това съм аз, великата и неповторимата. Значи трябва да се радваш на моето приятелство!” Въпреки неговото нежелание, да го заринеш с думи и снимки – твои и на близките ти. Да го държиш няколко часа на линия, заливайки го с Океана на дълбокомислията си. Да му дрънкаш надълго и нашироко колко хуманно мразиш някой, настоявайки той също да го намрази – без дори да ти хрумне, че другите също имат право на мнение, което не е задължително да съвпада с твоето, “напомнящо” за трудовете на Фройд, Айнщайн, Нютон и Леонардо да Винчи, взети заедно. Въобще да му се натрапваш по най-безсрамния начин. И след всичко това да изтърсиш “Повече нямаш шанс при мен” - да го кажеш на човек, чието приятелство ти търсиш, а той видимо не е заинтригуван от теб.
Кой при кого няма, ъ?!
Ти се отнасяш с пренебрежение към нея, а тя вярва, че искаш нещо :)))
На всичкото отгоре с лъжливия си език твърди, че те e блокирала във Facebook, а седмици по-късно все още фигурира сред приятелите ти. Голямо “блокиране” ще да е било :)))
Така и баба знае да се прави на оборотна – с лъжи. Фантазирай, сънувай, интригантствай, пък все някой ще повярва, че и ти си желана жена. Какво като феновете се губят из дебрите на розовите ти сънища?
2. Да отговаряш “за последен път” при условие, че не е имало първи. И то на отговор към твоя нападка, а не спрямо първопричината за кавга. С други думи: заяждаш се с някой, а после му отговаряш така, все едно той те е обидил, а не ти него.
3. Да се ровиш в живота на хора, които дори не познаваш, поставяйки им диагнози, подходящи преди всичко за теб. И да не смяташ това за нахалство.
4. Постоянно да говориш за действията или думите на някой друг, а в същото време да обясняваш колко не те интересува чуждото мнение.
5. Да се представяш като непукист, но да се побъркваш, ако някой не желае да те слуша. Hе да ти отговори или изрази несъгласие, а просто да не те слуша.
6. Да пускаш по няколко постинга на ден, паралелно с десетки коментари, а после да твърдиш, че рядко влизаш.
7. Да направиш множество фалшиви, мъжки и женски, регистрации по сайтове за запознанства, с едничката мисъл да се подиграваш на хората. После не само да не се срамуваш, но дори да се хвалиш, вярвайки че изглеждаш много оборотна.
8. Да обиждаш, нападаш и говориш глупости по адрес на хора, които са те споменавали само с добро или изобщо не подозират за съществуването ти, но това ни най-малко да не ти пречи да се пишеш за честен и добронамерен човек, който на всичкото отгоре се възмущава, ако други правят същото. На края вместо да се извиниш на същите тези невинни хора заради тотално изтърваната си шизофрения, да им искаш обяснения за някакви твои налудничави мисли, разсъждения, болежки и незадоволености. И когато те съвсем естествено откажат да участват в твоя “филм”, да тропаш гневно с крак, все едно си някаква кралица или властелин, на когото всички дължат внимание.
9. Да си пумпал, извъртащ се ежедневно според посоката на вятъра или нечие подсвирване, но това да не ти пречи да се мериш с блогърка, която в сравнение с теб е стабилна и праволинейна като танк.
10. Вадиш думи от контекста, преиначаваш, наставяш и откровено измисляш, но след всичко това отново се представяш за честен човек, разчитайки че паметта на хората е къса и са забравили предишните ти “оргазми”, претендиращи за Нобел и Хуманист на годината.
11.Въпреки вече споменатата ти честност и откритост, на всеки срещнат говориш различно – за един си бизнесменка, за друг работиш в Алианц /където, естествено, си шеф, градящ кариера – сещаме се, не си обикновен служител/, за трети си безработна, издържана от мъжа си. Изброих само най-известните заигравки. А колко ли още длъжности “заемаш”, но ги знаят само онези, на които си ги пробутала? И след всичко това си позволяваш да съдиш другите за каквото и да било и се представяш за открита?!!!
12. Да демонстрираш колко не си в час с Интернет и компютрите, щедро раздавайки съвети, на които всеки програмист ще се задави от смях, но да се представяш за експерт по виртуалните въпроси.
13. Да недоволстваш, че някакъв даскал ти е досаждал, но ежедневно да “никнеш там, където не са те садили”, бълвайки залпове от нелогични безумия, издаващи селския ти нрав и досаждащи на нормалните хора, които не желаят дори да знаят за съществуването на кроманьонската ти особа.
14.Да вадиш снимки на невинни хора. Примерно като се скараш с някой /даскал, шлосер, електротехник или друг/, каквото и да сте говорили, неговите роднини нямат нищо общо с вашите отношения. Много мръсно е да вадиш техни снимки като отмъщение. Естествено, ако си паднала толкова ниско, със сигурност нямаш достатъчно акъл, за да проумееш колко долнопробно и подсъдно е поведението ти.
15.В следствие на горната точка съвсем нормално е да ти излезе име на мръсен и нечестен човек, поради което всеки ще те гледа с подозрение и на никой няма да му хрумва да ти се довери. Близко е до акъла, че в даден момент ще се скарате и ще започнеш с ваденето на снимки. Но това не ти пречи да изискваш уважение, споделяне, откритост, доверие – все неща, които мръсниците като теб не заслужават. Особено доверието се дава само по заслуги, каквито нямаш към никой.
16. Да напишеш следното:
“И защо да вярвам на теб, а не на това, което сама виждам и преценявам, Твоята дума гаранция ли е? Кой си ти, че да ти вярвам?”
И в същото време да настояваш някой да вярва на твоята преценка, а не на своята собствена.
Или следното:
“… не се влияя от олигофренски хуморески.”
А цялото ти аматьорско блогване да е базирано на тях и други видове слухове, легенди, сказания и прочие блогърски екшън.
Едновременно с това, в пълен разрез с “… и защо да вярвам на теб …”, да ходиш по сайтове, блогове и Facebook, настройвайки хората едни срещу други с личната си несекваща злоба. Не се притесняваш, че не е твоя работа да пускаш характеристики за останалите /дело само на изпадналите прошляци/ и никой не е длъжен да се съобразява с личното ти мнение. Сериозно ли очакваш да зарязват доказаните си приятели, за да угодят на всеизвестна злобарка като теб? Малко си се позаблудила.
Щом очакваш от непознати да се съобразяват и слушат виртуозните ти препоръки, какво ли е отношението към собствените ти деца? В случай, че и тях наставляваш по същия начин, не бих се учудил, ако скришом те наричат “Франкенщайн”.
17.Да казваш “И ти започваш да ме съмняваш”, все едно си Великият Вселенски Оценяващ и някой е приритал точно пък за твоето положително мнение. Колко ли трябва да си самовлюбена, за да мислиш, че някой ще се притесни, защото видиш ли, имаш съмнения, недоволстваш, не одобряваш или те измъчват други негативни емоции от типа “Боже Господи, как е възможно да не му пука за моето мнение?!”
Ами ей така, много хора просто не ги друса за твоите височайши дълбокомислия. Щеш не щеш, ще се примириш! По принцип се учи в ранна детска възраст, но явно си го пропуснала. Както и много други неща, задължителни за нормалното развитие на човешката психика.
18. След всяка дума, която са ти казали “на въпреки”, особено за външния вид, да пускаш серия от снимки, украсени със звучното “Ето ме на корицата”, все едно ставаш и лягаш с мисълта, че всички трябва да те харесват. Всъщност май това е най-голямата ти болежка - доказателство за комплекси.
19. Да публикуваш снимки на почва, камъни и други “интригуващи” елементи от пейзажа, случайно и нежелано попаднали в полезрението ти, след което да тръгнеш по блогове и паланки, където с патос да обясняваш тънкостите на професионалната си фотография. Ако случайно някой не слуша внимателно, бързо да го срежеш с необоримите си доводи на световен , признат експерт по въпросите и особеностите на “Смяна 8” и други модерни пособия.
20. Да използваш името на блогър, за който знаеш, че привлича погледите, и да го сложиш на челно място, гонейки популярност на чужд гръб. След това нагло да заявиш колко не те интересуват популярността и първа страница. Чакай някой да ти повярва и се чуди защо не те приемат сериозно!
21. Да се хвалиш с нещо, което не е за хвалба. Като например с колко много лични снимки си задръстила Нета. Дотук няма нередност. Тъпото идва, когато започнеш да го представяш като “геройство” и обвиняваш другите, че не го правят. С пяна на уста обясняваш колко е “задължително” да демонстрираш задник, крака, джапанки, чорапки и други крайници или аксесоари, все едно си първата красавица на небосклона и всички изгарят от желание да изучат телесните ти дадености. А отчетем ли факта, че някаква групичка само чака поредната ти фотосесия, за да се изгаври с нея, тук вече се превръщаш в глупачка със своя ексхибиционизъм.
22. Въпреки изгарящото желание да научиш как изглежда даден блогър, той не ти го позволява и започваш да го обвиняваш в потайност. Пробваш във Facebook, ровиш, но нъц! Любопитството се превръща в огън. Опитваш да играеш на аматьорската струна “Защо не споделиш? Нали сме приятели”, на която няма да се хване и бавноразвиваща се амеба. Ужас – пак неуспех! Още по-лошо става, когато разбираш, че други вече са се срещали с него, а теб очевидно няма да те огрее. Това те докарва то хистерия, комбинирана с вродената ти убеденост, че всеки срещнат, дори непознат, е длъжен да ти дава подробни разяснения за личния си живот, работа, снимки, извлечения от банкови сметки, месечен бюджет и въобще всяка информация, която теб те интересува поради някаква причина.
След всичко това, ако все още се смяташ за нормална, по-добре се гръмни! За твое добро – да не се мъчи отчайващо грешната ти душа. И за доброто на другите – да не ти задават неудобни въпроси от сорта “В кой обор си се родила?”
Ирина Шейк: От дете знаех, че ще имам невероятна съдба!
Dnes.bg
Ирина Шейк е нещо като национална героиня за своите руски братушки и не е изненада, че именно руското издание на списание "Glamour" я слага на корицата си през юли. Тя тръгва от малкото градче Еманджелинкс, Южен Урал и буквално покорява света на модата.
Ирина споделя със списанието, че от дете е усещала че ще има по-различна съдба, но ролята на съдбата, всъщност играе майка ѝ, която е учителка по пиано. Тя е тази, която завежда изящната си, 17-годишна дъщеря в местната школа за манекенки.
Не след дълго, красавицата печели престижния конкурс в Русия "Супермодел 2004". След този триумф тя сменя фамилията си от Шейхисламова, на по-благозвучното Шейк и се отправя към Париж.
На екзотичната хубавица не ѝ е никак лесно във френската столица, като се има предвид, че не е знае и дума на френски, а и английският ѝ е не е много добър по онова време, но ежедневно е трябвало да обикаляла по кастинги.
"Беше ми трудно, но аз съм трудолюбива", спомня си сега тя.
Първият си голям договор Ирина подписва през 2007 година с италианската марка за бельо Intimissimi. Не след дълго става и корица на престижния американски каталог за бельо Sports Illustrated. А откакто се залюбва с португалската футболна звезда Роналдо, вече едва ли има някой в света, който да не е чувал за Ирина.
Роналдо е известен купонджия, но дългокраката хубавица твърди, че не обича нощния живот и е свикнала "да ставам с първи петли".
В момента Ирина има апартамент в Ню Йорк, но продължава да си ходи поне два пъти годишно до Челябинск, където живеят баба ѝ, майка ѝ, сестра ѝ и племенницата ѝ.
Тя споделя още, че много държи на руската си националност, че чете основно руска литература, че ползва руска банка в САЩ и, че поддържа близки отношения с другата руска моделка Анна Вялицина.
Друг интересен акцент от интервюто с Ирина е, че тя не полага почти никакви грижи за външния си вид, за което е благодарна на перфектните си гени.
неделя, 19 август 2012 г.
Виртуалното общуване
Въпреки многократните разяснения на общовалидни правила, някои пишман-блогъри все още не са проумели какво значи блог. Cега отново ще опитам да налея малко знания в главите им, но едва ли ще се получи - не е известен случай, в който сивото вещество да е изместило мутирала популация бръмбари.
Какво значи блогърска дейност? Преди всичко да търсиш контакт с други хора. Cамата идея е да споделиш, което автоматично изключва абсурдното "важно е мама и тате да ме прочетат, а другите не ме интересуват". Ако е така, какво търсиш в интернет? Пиши си на личния компютър - там роднините със сигурност ще те намерят. Щом си тук, значи търсиш контакт. И не ми разправяй нещо различно, защото ще те фиксирам с "изтрий"! Празнословията на блогясалите лицемери няма да цапат този постинг.
Необходимо е да се разграничат нещата. Може да си тук просто за забавление - разбираемо е. Знам доста такива хора. Въпросът е как точно го правиш. Тук вече идва разграничението. Има ли база за сравнение между сериозна политическа дискусия и просто обиди към някой? Ако отговаряш с "да", значи изпитваш затруднения с понятията. Моля, ползвай тълковния речник, защото аз няма да ти обяснявам сто пъти значението на непознатите думи!
Някои хора имат кръг от приятели и искат да споделят само с тях, без да ги интересува популярност. Те също спадат към сериозните блогъри, въпреки че им липсва мащабност. Но никога няма да изрекат лоша дума по адрес на другите. Наясно са, че качественото блогване напълно изключва зяпането в чуждата паница. Ако ти го правиш, значи не блогваш, а се занимаваш с нещо съвсем различно. Сам му измисли име.
Хората, които имат какво да споделят, почти винаги разполагат с регистрации по всички големи форуми, където ги чакат десетки, а понякога и стотици приятели. Cъздадени са, тъй като качването на линк е основен начин за комуникация. Който не го знае, нека първо се образова малко, а след това да се изказва. Дори има сайтове като Blogspot, където липсва първа страница и поради тази причина разпространението на линкове е не само препоръчително, а и задължително.
Да не говорим, че всеки форум има пряка полза от поставянето на линкове към публикации в него. Повече трафик, повече кликания на реклами, повече посетители и по-големи шансове за увеличение на блогърския състав. Да говориш обратното, означава да желаеш загиването на съответния сайт. Има ли чак толкова тъп човек, който сериозно да не го разбира? Или само си приказват, колкото да не заспят?
Нужно ли е по сто пъти да обясняваме елементарни неща на невежите злобари? Те като не знаят какво е мащабна дейност, проблемът си е техен. Да стоят във Фейсбук или на домашния си компютър и да драскат за двама-трима заблудени. Предлагам да не си губим времето с тях, понеже са много ниска топка. Прекалено ниска.
Крайно погрешно е схващането, че броят на коментарите е показателен за качеството на публикацията. Pазбира се, хубаво е да ги има, но не и задължително. Tук ще открехна невежите за още един факт. По доста от големите форуми липсва опцията "Лично съобщение", поради което основният контакт е чрез имейл. Hякои блогъри дори изискват да посочиш актуална поща, иначе не можеш да пуснеш коментар. Tова спира редица хора и те подминават, без да се изкажат. Е, по този начин намалява ли стойността на постинга?
Време е да се проумее, че никъде не толерират тролски изказвания. За цензура ли ще им плачеш? Дори няма да прочетат коментара ти до края. Пък ти се оплаквай на арменския поп. Само в блогбг си позволяват подобни своеволия. Затова никъде другаде не могат да пробият.
Естествено, въпросните закони не се харесват на злобарите, но щат-нещат ще се примирят. Никой не е длъжен да ги пусне в дома си, само защото са почукали на вратата. Току-виж после пожелали и жената на домакина. Има ли навитаци да я споделят?
А сега да обясня какво представлява малоценният блогър.
Той обикновено е лош човек - и в реала, и във виртуала. Пристрастен е към нета и изгаря от желание да пише, но не знае какво. Hякои разновидности на този дебилен вид се ограничават само с коментари, които по правило са обидни. Нищо, че им викат "градивни" - вече споменах за бъркането на понятията. Затова повечето уважаващи себе си хора ги трият незабавно.
Други пускат постинги, които толкова си приличат, сякаш са копирани един от друг. Не се чудете - те просто не умеят да измислят нещо ново.
Невероятно, но факт: тези невежи до един имат навика да се пишат за спецове по всички теми. Благодарение на тях можеш да откриеш "достоверни" твърдения като например, че въоръжението на Русия е бракувано и едва ли не това е най-беззащитната държава на света. Що ли пък тогава никой не смее да им мъцне?
Можеш и да чуеш как доказан простак говори за поезия, осквернявайки имената на Яворов и Дебелянов, които все още не са се обърнали в гроба, но при подобни нечовешки гаври, нищо чудно и това да стане някой ден.
Внимание! Не бъркайте малоценния блогър с трол. Вторият се забавлява. Bярно, на чужд гръб и винаги с простотии, но и не го отрича. Докато първият е пълен с космическа претенциозност. Tой е велик, но само в собствените си очи. Tова го кара да досажда на другите, защото никой не желае да признае несъществуващите му качества.
Въпреки постоянното му присъствие, не спира да лъже, че рядко влиза в профила си. Как да му повярваш, след като ежедневно виждаш десетки негови коментари? Tова, разбира се, показва до каква степен подценява хората. Умните са го забелязали отдавна, а кретените едва ли някога ще "включат".
Като се замислиш, не е лошо да харесваш даден сайт и поради тази причина да му посвещаваш много време. Tова не пречи на личния ти живот, стига да не прекалиш. Но малоценният явно е минал границата, а не желае да го признае и се старае да го прикрие чрез сърцераздирателни словоблудства, съпроводени с непрекъснато натякване колко "не го интересува" мнението на околните. Hе само ви се струва като абсурдно противоречие. Точно такова си е. Трябва поне малко акъл за да се проумее. Само с голо самочувствие, без признание от околните, не става.
Забелязах блогър, който обича да дава диагнози. По този повод говорих с моя приятелка, завършила психология. След като погледна драсканиците му, коментарът й беше "Такива глупости говорехме в първи курс. После натрупахме знания и сами се смяхме на собствените си някогашни диагнози".
Да, защото е завършила именно тази специалност. А какво се случва с пълен лаик, който няма никакви шансове да натрупа знания, тъй като е убеден, че и без образование е преродения Фройд. Просто остава в първи курс, т.е. при глупостите.
Подтикван от неудържимия си бяс, той ще ти обясни, че е против абсолютно всичко, с което не може да се похвали. Прочитания, гласове, коментари - все маловажни неща. Но пък е адски шик да разкажеш къде си бил на палатка и колко комари са те нахапали. Ееее, това плаче за "Оскар'! Мноооу интересно! Що не го предложиш на Спилбърг или Лукас? Упс, забравих, че по твоята логика те са "гола вода". Смятам, знаеш какви милиони трупат, колко хора ги харесват. Бе, все неща, които според теб не са показател за качество. Tи признаваш само маловажните, незначителните, незабележимите, самотните. Като теб! Hикога няма да проумееш колко си безинтересен за болшинството. Не ти и трябва - не би понесъл болката. Продължавай по познатия начин! Отричай законите на математиката. После обясни, че Слънцето се върти около Земята, а от светофар се потегля на червено. Ей такива "достоверни" нещица. Tи си свикнал.
Всъщност драсканиците на въпросния блогър не са съвсем глупости. Tой много точно описва собственото си състояние. Tотално блогясал, но напълно стерилен откъм идеи за постинги. Пише-брише, а качеството е като за маймунската клетка в зоологическата градина. Hе е чувал за развиване на теза, което не пречи да поучава останалите за материя, която изобщо не му е ясна. Твърди, че никой не може да разклати нервите му, а не е спрял да се оправдава именно по тази точка. Защо ли?
За бога, хора, оставете го да публикува на воля! Той има нужда от нета. В противен случай ще дойдат белите престилки. А зад прозореца с решетка е тооолкова бяло .....
Още нещо по темата от моя приятел Стефан Кръстев:
За блогването и "блогърски" проблеми, един мой отговор към постинга на defender
Укротяване на интриганта
Sherif.blog.bg
Бях доста уморен и бързо отпратих Бойко Борисов. Цял ден ми досаждаше този човек, но в крайна сметка го изритах по задника, да си ходи вкъщи.
Мислех да дремна час-два, но в този момент спейсфонът напомни за съществуването cи. Беше моята приятелка Кючекинята, която държеше да се похвали с новата си придобивка. Искаше да почерпи, както си му е редът, но и на нея отказах. Тя малко се пообиди, обаче съм сигурен, че ми е простила.
По телевизията нямаше нищо интересно. Даваха Мърмонтис, терористът с поетична душа, който заплашваше, че ще скочи от върха на Айфеловата кула, ако насъбралото се множество не слуша стиховете му. Не знаех, че до такава степен никой не харесва възвишените му творения.
Бързо набрах номера на моя информатор Ладо.
- Какво става с оня мърморко на кулата?
- Съвсем е подивял. С рупор на уста рецитира стихове. Двама души вече починаха. И не само това.
- Още ли има?
- Да. Мърмонтис заплаши, че ще издаде ценно инфо, кой кой е в държавата. Даже изпусна малко. Каза, че Кучето е Котката, а двамата заедно са Мишката.
- По дяволите! Трябваше да му затворим устата отдавна. Никой нямаше да се сети, че Кучето е Котката, а двамата заедно са Мишката. Такова изтичане на ценна информация не е имало от времето, когато колегата агент Купър от "Туийн пийкс" се изпусна, че "Совите не са това, което са".
- Съжалявам, късно е!
- Ти сам ли си при кулата?
- Цефул е с мен, но отиде за свещи. Да запалим по една, пък дано оня спре да рецитира.
- Добра тактика. Идвам след малко.
Грабнах трите гранатомета и с тях се затичах по стълбите. Пътьом видях красивата съседка
Гудбай, която тъкмо слизаше от Ламборджинито си. Смигнахме си, а това бе знак, че ще пием по едно уиски по-късно.
На паркинга три трола се опитаха да ме ограбят, но бързо им вкарах шамарите. За наказание ги натоварих да носят гранатометите чак до Айфеловата кула. После ги освободих, за което обещаха да ме черпят, стига да намеря свободно време.
Докато пристигна, още двама нещастници бяха починали от стиховете на Мърмонтис. Лека им пръст! Никой не заслужава такава мъчителна смърт.
- Кво става? - попитах моите информатори.
- Мани-мани! - добрякът Цефул изглеждаше страшно притеснен. - Свещите свършиха, а оня още рецитира. Даже бира поиска, че му била пресъхнала устата.
Смръщих вежди. Време беше да покажа уменията си.
С всичка сила се провикнах към Мърмонтис:
- Аре млъквай, че ми писна от теб!
Поетът се стресна. Явно не очакваше такъв развой на събитията. Дори гласът му потрепера, казвайки:
- Ти май не вярваш, че ще скоча?
- Хич даже. - трябваше да прозвуча безкомпромисно.
- Гледай само!
Мърмонтис разпери ръце и скочи. С безизразен поглед проследих свободното падане.
Пльок! Няма Мърмонтис. Само червеникаво петно на паважа.
Всички ме гледаха ужасени. Това ме изненада, защото очаквах овации. Вдигнах властно ръка и рязко изрекох:
- Старт!
Миг по-късно всички ме аплодираха.
Но кво ми пука! Важното е, че приключих още един заплетен случай.
А Гудбай вероятно вече беше сипала уискито.
Тук можете да се насладите на
умопомрачителната Гудбай
Завидяхте ми, нали?
Е, няма да ви кажа колко добре си прекарахме
:)))
четвъртък, 16 август 2012 г.
Пари от Интернет / Money From Internet
Ако искате да изкарате пари от Интернет, може да пробвате тук. В зависимост от това доколко сериозно се заемете, сумите може да са различни.
Ако някой може да препоръча подобни сайтове, в чиято ефективност лично се е убедил, ще ми бъде приятно да пусне коментар.
Абонамент за:
Публикации (Atom)