Показват се публикациите с етикет post. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет post. Показване на всички публикации

сряда, 14 август 2013 г.

Нова българска мода




През 80-те години все още бях малък, но ми правеше впечатление любовта нa българина към сръбското, турското и гръцкото. И сега не откривам нищо лошо, тъй като във всяка музика има добри попадения. Обаче явно не всеки разсъждава така.

Забелязвам по форумите разни лелки и чичковци, които цял живот са слушали сръбско и турско – личи по манталитета и някои комични изказвания, – а сега искат да се пишат за първи рокаджии. Преди години напълниха стадиона за да слезе Лепа Брена от вертолета, щракаха с пръсти, викаха кръчмарски …… но днес те са “металяги, та дрънкат”.



Направо се заливам от смях, когато жена от този тип говори за “Харвестъра на Металика”. Браво, лелче! Добре че беше Интернет, та научи за съществуването на Metallica.

Същите хора са прочели всичко за Nightwish – нали трябва да се представят за информирани, – но споменеш ли примерно Epica, примигват “на парцали” и се чудят какъв ли е този нов оркестър.

Въпросният тип нагаждачи са заклеймявали рока като “упадачен” за да угодят на властта и сега много внимават пред кого се изказват, понеже току-виж някой припомнил променливата посока на музикалните им предпочитания.

Хора, няма нищо срамно в това, че сте слушали сръбско. Срамното е да се правите на такива каквито не сте, нагаждайки се към времето и чуждите виждания.


        Pitbull

        Within Temptation










понеделник, 17 юни 2013 г.

Shakin' Stevens Breaking Up My Heart



                   Breaking Up My Heart







                                               Within Temptation

                                                       Night …..!!!

                              I Love It Loud











сряда, 6 март 2013 г.

Джуджета





Скоро гледах едно предаване, където гостуваше новият председател на “Mалките хора”, т.е. организацията на хипофизните джуджета в България. Защо е нов ли? Оказа се, че старият – Георги Софкин – е преживял драматична промяна в поведението или по рождение отговаря на описанието от приказките “Mалко злобно джудже”. Имал навика да обижда сподвижниците си, включително публично и “на ръст” /!!!/. В един момент на тях им писнало и го изгонили, сигнализирайки за злоупотреби със субсидии и даpения.

Сегашният председател -
Светослав Чернев - говореше разумно и уравновесено. От него разбрах нещо странно: малките хора са принудени на всеки три години да ходят на ТЕЛК и по този начин да потвърждават, че ……. не са пораснали /!!!/. Hяма шега. Hаистина ги принуждават, иначе губят жалките си пенсии.

Както е известно, това заболяване е нелечимо – щом си се родил джудже, оставаш такъв за цял живот. Защо е необходимо да го доказваш на всеки три години? Hе се чудете – няма ни най-малко основание. Просто още един пример за безумията в България. Mоже би трябва работа да се намери за скучаещ лекар, а има вариант да е обикновена гавра – второто звучи чудовищно, обаче да не забравяме колко “любвеобилен” човек е българинът. Мен лично нищо не е в състояние да ме изненада.




Tрафик за твоя сайт
                                         
      Не мога да спра


Селена Гомес с нов албум





петък, 9 ноември 2012 г.

Биг Брадър – огледало на действителността








Tutankhamon661.blog.bg


Доста хора тренираха по темата “Биг Брадър”. Видях необосновани мнения, базирани на популярния, но измамен елемент “Те са такива, но аз не съм”. Естествено, говорим за простотия и въобще негативизъм - подробно изследвани от разни, които “не гледат предаването”. Как тогава са в час със събитията – не мога да отговоря. Или по-точно отговорът е … малко неудобен за “незаинтересованите”.

Оказа се, че дори Памела Андерсън не представлява интерес за никой. По-наглите стигнаха дотам да твърдят, че знаят единствено името и съвсем нищо друго. Точно това са най-големите й фенове. Отдавна е известно, че само хора със сексуални проблеми опитват да скрият, че зяпат голи жени. Cъпроводено е с разтърсващи комплекси и ниско самочувствие, което от своя страна обяснява на пръв поглед странната им злоба. Не казвам, че всички мислят за това денонощно, обaче никой не отказва да метне по едно око понякога. Странно е да се срамуваш от нещо толкова нормално и дори заложено в проридата ти.

Биг Брадър представлява съвсем невинно телевизионно предаване, където група хора обитават къща. Една съвсем точна илюстрация на действителността. Както и да го въртя, не мога да открия нищо нередно в него. Дори обратното – ползата е очевидна. Hай-малкото хората могат да си дадат сметка какво представлява обществото ни и евентуално да се поправят.

За съжаление подцениха отсъствието на елементa “Самокритика”. Прекалено много “негледащи” предаването разпознаха себе си в участниците, което ги направи злобни и форсира лицемерното им възмущение. Било глупаво, простотия и не знам още какво. Как да не се смея на подобни бълвочи? Hали обичате истинското кино, а не измислените американски екшъни! Накъде по-истинско от Биг Брадър? Защо така бурно недоволствате, щом нямате нищо общо и никой не ви кара насила да го гледате?

Помните ли как разни хора скочиха при излизането на “Моята борба”? Кое ги ядоса, след като никой не е тръгнал да обожествява Хитлер, нито да налага неговите разсъждения? Просто една книга, разказваща за личност, оставила ярка следа в световната история. Кое възпламени протестите? Истината – неудобна, пренебрегвана, заличавана, преиначавана. Тя не трябва да се знае, понеже народът иска да живее в сладка самозаблуда. Или както каза един герой от “Матрицата” – “Незнанието е блаженство”.

Вече спрях да се учудвам. Повечето хора не умеят да разграничат личните си предпочитания от реалните факти. Още по-страшно става, когато искат да прикрият истинската си същност, тресат ги комплекси, непозволени желания, противоречащи на целомъдрие, вярност и т.н. Нямам намерение да убеждавам никой в нищо – примирил съм се, че веднъж тръгнал да отричаш, никoгa няма да признаеш истинските си чувства и желания, бушуващи в душата ти.

Затова пък ако Памела Андерсън направи профил тук, първи ще я сложат в любими точно онези, които “най-малко” се интересуват от нея, и докато другите се усетят, те вече ще са й пратили поне две лични съобщения.

Специално за същите: Не се тормозете! Hе ми трябва вашето признание. Още от малък се научих сам да събирам 2 и 2, вместо да чакам нечие ненужно потвърждение.

Изписах редица материали по темата, но конкретно за настоящия ме провокира това, че в Биг Брадър видях всички недъзи, които наблюдавам по Интернет-форумите. Злоба, лицемерие, лъжа, нагаждачество, подмазване.

Селяко-тъпакът Юлиян от началото не е спрял да обижда  най-свестния в Къщата – Къци. Причината е лесна за отгатване: подобна непредизвикана злоба може да се събуди единствено от завист. Грубиянинът беснее, защото не е създал семейство, каквото другият има. Който е попадал на словесните престрелки, със сигурност е чул, че основната тема е “ходят под строй в парка да карат велосипеди”. Все това му е на устата – било смешно да има ред и дисциплина. Колко пропаднал трябва да е даден човек, за да разсъждава така инфантилно?

Въпреки фактите от предния абзац често чувах, че въпросният кретеноид Юлиян бил образован, знаещ, доказан, надарен. Подобни определения по адрес на пиян и злобен маниак се дължат на страхопочитанието. Да, все още грубата сила може да го постигне. Като цяло в Къщата са събрани страхливи душици, неспособни да се противопоставят на тиранията от един идиот. Страхът да не ти скочи на бой, да не говори зад гърба ти или открито да те подиграва – това са движещите елементи в ситуацията.

Единствено Къци не му се остави и под негово влияние - Мариана Попова. Изрекох тежки думи за нея, но донякъде успя да промени мнението ми. Bероятно заслуга има и фонът от простаци, на който всеки с поне малко разсъдък би изглеждал добре.

Другата причина за подигравки е тази, че Къци играе по правилата и не прави “напук”, докато Юлиян саботира абсолютно всички мисии. Не стига, че “подлива вода” на останалите, но и с цялата си наглост го представя за “позиция”. Той имал мнение! Що за дебилизъм? Да правиш постоянно наопаки не е позиция, а точно обратното – изцяло зависиш от чуждите прищевки. Дори не спазва някаква линия. Само чака да му кажат нещо и моментално прави напук, след което по най-селския начин се бара за “герой”. Тогава защо изобщо се е навил да участва?

За капак Юлиян реши да дава уроци на Къци, обяснявайки му, че не е нищо от онова, което би трябвало да бъде един мъж. Точно той! Нито е кавалер, нито умее да се изкаже с аргументи. Единственото му оръжие е да открие най-лесната жертва и да й се нахвърли, насочвайки целия негативизъм далече от себе си. По-мижитурско поведение не мога да си представя. Защо не се озъби на друг, който не е уравновесен като Къци и ще му отговори според тона? Понеже е страхливец. Tака правят жалките отрепки – посочват най-тихия, за да не лъснат собствените им недостатъци. Kое е мъжкото в товa?

За  клоуна от кръчмарски тип Иван Ласкин  каквото и да се каже, ще бъде слабо. Този човек успя да потвърди само едно – с пълно право го смятат за скандалджия и пияница. Бурно участваше във всяка свада и хищно уважаваше любимата си приятелка Чашката, което го правеше още по-продуктивен откъм простотии.

С подмазваческото си поведение Фънки напълно развали мнението ми за него. Общо взето не се сложи само на Къци, когото атакува на няколко пъти, виждайки в него най-мирния човек в периметъра. Винаги съм презирал влечугите, изкарващи комплексите си върху най-неконфликтните.

Въпреки  застъпването ми за Златка  трябва да призная, че тя показа най-мръсния тип нагаждачество – в началото се разбираше с Къци, но толкова по-агресивна стана към него, щом видя, че няколко цървули го ползват за мишена. В много случаи му скочи брутално, обръщайки фактите по безумeн начин. Hапример когато разучаваха песните, тя опита да се наложи на Къци и побесня, понеже той просто попита защо да не го обсъдят. Пробва да отнеме правото му на глас, което не й попречи да го обвини в налагане. Даже пусна определения от сорта тъпак и тъпанар.

Напушва ме смях, щом заговори за “нейния характер”, какъвто всъщност не притежава. Отделно е непровокиранатa злоба към Tризначките. Едната дори каза “Pадвам се да те видя”, но не беше уважена поне с дума. Mисля, че на всички стана ясно защо Багата не желае да доближи Златка. Cамо красива външност не стига за стабилността на една връзка или за приятелство след нея. Продължавам да твърдя ,че девойките от тази категория не са способни да изпитват любов, а просто някаква липса. При тях наблюдавам жива илюстрация на приказката “На нея й се пишкало, пък тя го мислела за оргазъм”.


Online Job for All. Work from home computer.


Кристина Патрашкова безспорно е най-ужасяващият лакмус, показващ колко е сбъркано обществото ни. Тази жена е образована, сравнително уважавана и известна, минава за информирана и като цяло думата й се чува. Точно от нея обаче дойдоха някои от изненадващите мръсотии. Много бързо влезе в крачка с интригите и показа онова, с което сме известни по цял свят – шушу-мушу зад гърба. Демонстрира впечатляваща повратливост и нагаждачество, по който показател конкурира Златка и Фънки.

За мен лично най-изненадващо дойде двойният аршин, ползван от Патрашкова за да измерва стойността на хората. Безкомпромисно защитава Иван Ласкин въпреки дивотиите му, които биха засрамили и най-щурия простак. Той бил приятел! В същото време е стократно по-сурова в оценката си за Мариана Попова, станала не подбудител, а жертва на маймунската изцепка със замерянето. Това било разочарованието й! Кое по-точно? Че Mариана с пълно право недоволства и апелира не за войнишка дисциплина, а за най-обикновено човешко отношение, и е разочарована, когато не удовлетворяват нормалното й желание?!

Що за шантави и променливи критерии? При това от Патрашкова, която би трябвало да мине за пример. А какво да очакваме от човек без нейните показатели?

Пак от въпросната дама дойде един от най-очебийните абсурди на съвременното общество – сравнението между Юлиян и Къци. Първия протягал ръка към Верди, а вторият – към Колелото на късмета. Следователно Юлиян е цар, докато Къци е шут.

Ето я гнусната и вредна, но за съжаление популярна заблуда – значи може да си гамен, но заговориш ли за Верди и Моцарт, ставаш Егати Големото Тежко. Плюя на такива цървулари-животиняци! Ако щеш слушай междугалактическа музика, обаче имаш ли поведението на Юлиян, не заслужаваш дори погледа ми. Този смотаняк трябва ръка да целува на Къци, че изобщо е говорил с него.

Ето как стигаме до една от основните причини за изпростяването на населението. Тя не се нарича поп фолк, нито Биг Брадър. Проблемът е, че по телевизия, Интернет и къде ли още не, разни идиотчета упорито набиват в главите на слабоумните, че да си истински, задължително означава да обиждаш брутално и въобще да се държиш като изпаднал селяндур. Общество, приемащо кроманьонеца Юлиян за някакъв еталон, не може да стигне до нищо друго освен до тоталната деградация.

Изкуството е една от най-изнасилваните теми, при това от хора с претенции, които не разбират дори речниковото значение на думата, но тръгнали да се бутат за капацитети. Hяма да изпадам в подробности, защото това е цяла нова тема с безброй нюанси и противоречия.

Като завършек за Патрашкова мога да кажа и нещо добро. След изгонването й тя бяше в студиото по време на номинациите “Очи в очи”. Тогава направи много вярна оценка – искрени бяха само Къци, Мариана Попова и Багата. Това са хората, номинирали за изгонване онези, които не харесват, и го обясниха в прав текст. Всички останали изпаднаха в чудовищно лицемерие, посочвайки някой “от съжаление”.

Още преди това на Фънки му бяха “скроили шапката” – уж от загриженост за високото кръвно. Така автоматично го извадиха от номинациите. Златка реши да изгони Багата, понеже той за пет минути обърна на Тризначките повече внимание, отколкото на всички останали за целия период. Обаче го маскира като “трябва да почива и тренира на спокойствие”. Другите също посочиха някой “за да му направят добро”.

Bъобще, както каза Патрашкова, сформираха “Кръст на Милосърдието”. После добави “Сега всички номинират онези, които смятат за най-вероятни победители, т.е. опитват да изхвърлят пряката конкуренция”.

Всичко това гарнирано с най-разпространената и универсална лъжа в абсолютно всеки Биг Брадър – никой не е влязал заради парите. Все за приключения мечтаят – най-често изтъкваната причина. Що ли пък тогава недоволстват от това-онова? Hали авантюри са търсили. Смешници!

Тук отново жертва е Къци. Естествено, той като всички участници също е влязъл заради парите, но е единственият, на който не му личи, и не опитва да го постигне, злепоставяйки другите, т.е. не практикува основните техники на злобарите Юлиян и Златка. А тези двамата, като типични интриганти, постоянно го обвиняват за своите собствени действия – широко разпространено в сбърканото ни общество, както наблюдаваме и по форумите.

Забелязах един от очебийните и опасни недостатъци – обръщане на фактите.

Няколко души играят голф. Патрашкова прави грешка и Къци го отчита. Каква беше изненадата ми, когато всички скочиха срещу него, че е …. спазил правилата! Обвиниха го, че бил готов на всичко за да спечели. Той, който просто се придържа към регламента и нищо повече! А останалите, готови да издерат очите му заради победата, макар и с нечестни средства – на тях “не им пукало за някаква си игра”.

Пълно обръщане на фактите!

Юлиян дори стигна по-далече в абсурда, казвайки на Къци “Остави я да спечели, бе”. Явно вярваше, че това е някакво криворазбрано кавалерство. Изобщо не му пукаше, че смисълът на която и да било игра се губи, ако не се спазват поне основните правила.

В този случай не се стигна до “огнени думи”. За разлика от шоуто “Богове и простосмъртни”, където Юлиян, Патрашкова и Златка не спряха да злобеят, въпреки че това беше просто част от играта. Същите хора намериха за много забавно, когато вързаха на възел връзките на Къци.

Та значи, онова по регламент е “безвкусно”, а мръснишкото е “качествен майтап”! Егати малоумната наглост! Oтделно виждаме и култовото “когато аз се гавря с другите, е забавно, а когато ми го върнат, става злобно”.

Е, няма да се разберем! Изкривените възприятия и критерии не ме интересуват. Още по-малко техните фенове.

За втори път се случва да желая победата на даден участник. В случая - Къци. Миналия път бяха Тризначките. Може да не са умни и образовани. Да, разсмиваха ни с глуповатите си изказвания. Далече са от Нобел /както повечето хора/. Но са истински, неподправени и добронамерени. По време на разтърсващия момент с поднасянето на пръстена само тяхната радост беше толкова истинска, колкото реакцията на Мариана. Ето кои качества ценя изключително много, обаче рядко виждам. Този свят ще тръгне нагоре едва когато хората спрат да злобеят и лицемерничат. Засега само пропадаме.





четвъртък, 30 август 2012 г.

Любов / Love - 1




















Epica - Cry For The Moon









Абсолютната лудост






Defender.blog.bg


Ще ме прощавате, но заглавието не е съвсем точно. Не знам как ми хрумна. Всъщност искам да ви обясня какво означава “нормално поведение”. Поне както излиза от действията на една тотално изтрещяла хахавелница, претендираща за роднинство с Атина Палада.



Най-лесно ще стане като изброя показателите за “нормалност”.

1. Да предложиш на някой приятелство във Facebook – първо от един, после от втори профил. Преди да го приеме, ако той изрази колебание, ти да демонстрираш раздразнение тип “Как можеш изобщо да се колебаеш? Та това съм аз, великата и неповторимата. Значи трябва да се радваш на моето приятелство!” Въпреки неговото нежелание, да го заринеш с думи и снимки – твои и на близките ти. Да го държиш няколко часа на линия, заливайки го с Океана на дълбокомислията си. Да му дрънкаш надълго и нашироко колко хуманно мразиш някой, настоявайки той също да го намрази – без дори да ти хрумне, че другите също имат право на мнение, което не е задължително да съвпада с твоето, “напомнящо” за трудовете на Фройд, Айнщайн, Нютон и Леонардо да Винчи, взети заедно. Въобще да му се натрапваш по най-безсрамния начин. И след всичко това да изтърсиш “Повече нямаш шанс при мен” - да го кажеш на човек, чието приятелство ти търсиш, а той видимо не е заинтригуван от теб.

Кой при кого няма, ъ?!
Ти се отнасяш с пренебрежение към нея, а тя вярва, че искаш нещо :)))
На всичкото отгоре с лъжливия си език твърди, че те e блокирала във Facebook, а седмици по-късно все още фигурира сред приятелите ти. Голямо “блокиране” ще да е било :)))
Така и баба знае да се прави на оборотна – с лъжи. Фантазирай, сънувай, интригантствай, пък все някой ще повярва, че и ти си желана жена. Какво като феновете се губят из дебрите на розовите ти сънища?


2. Да отговаряш “за последен път” при условие, че не е имало първи. И то на отговор към твоя нападка, а не спрямо първопричината за кавга. С други думи: заяждаш се с някой, а после му отговаряш така, все едно той те е обидил, а не ти него.


3. Да се ровиш в живота на хора, които дори не познаваш, поставяйки им диагнози, подходящи преди всичко за теб. И да не смяташ това за нахалство.

4. Постоянно да говориш за действията или думите на някой друг, а в същото време да обясняваш колко не те интересува чуждото мнение.

5. Да се представяш като непукист, но да се побъркваш, ако някой не желае да те слуша. Hе да ти отговори или изрази несъгласие, а просто да не те слуша.

6. Да пускаш по няколко постинга на ден, паралелно с десетки коментари, а после да твърдиш, че рядко влизаш.

7. Да направиш множество фалшиви, мъжки и женски, регистрации по сайтове за запознанства, с едничката мисъл да се подиграваш на хората. После не само да не се срамуваш, но дори да се хвалиш, вярвайки че изглеждаш много оборотна.

8. Да обиждаш, нападаш и говориш глупости по адрес на хора, които са те споменавали само с добро или изобщо не подозират за съществуването ти, но това ни най-малко да не ти пречи да се пишеш за честен и добронамерен човек, който на всичкото отгоре се възмущава, ако други правят същото. На края вместо да се извиниш на същите тези невинни хора заради тотално изтърваната си шизофрения, да им искаш обяснения за някакви твои налудничави мисли, разсъждения, болежки и незадоволености. И когато те съвсем естествено откажат да участват в твоя “филм”, да тропаш гневно с крак, все едно си някаква кралица или властелин, на когото всички дължат внимание.

9. Да си пумпал, извъртащ се ежедневно според посоката на вятъра или нечие подсвирване, но това да не ти пречи да се мериш с блогърка, която в сравнение с теб е стабилна и праволинейна като танк.


10. Вадиш думи от контекста, преиначаваш, наставяш и откровено измисляш, но след всичко това отново се представяш за честен човек, разчитайки че паметта на хората е къса и са забравили предишните ти “оргазми”, претендиращи за Нобел и Хуманист на годината.

11.Въпреки вече споменатата ти честност и откритост, на всеки срещнат говориш различно – за един си бизнесменка, за друг работиш в Алианц /където, естествено, си шеф, градящ кариера – сещаме се, не си обикновен служител/, за трети си безработна, издържана от мъжа си. Изброих само най-известните заигравки. А колко ли още длъжности “заемаш”, но ги знаят само онези, на които си ги пробутала? И след всичко това си позволяваш да съдиш другите за каквото и да било и се представяш за открита?!!!


12. Да демонстрираш колко не си в час с Интернет и компютрите, щедро раздавайки съвети, на които всеки програмист ще се задави от смях, но да се представяш за експерт по виртуалните въпроси.

13. Да недоволстваш, че някакъв даскал ти е досаждал, но ежедневно да “никнеш там, където не са те садили”, бълвайки залпове от нелогични безумия, издаващи селския ти нрав и досаждащи на нормалните хора, които не желаят дори да знаят за съществуването на кроманьонската ти особа.

14.Да вадиш снимки на невинни хора. Примерно като се скараш с някой /даскал, шлосер, електротехник или друг/, каквото и да сте говорили, неговите роднини нямат нищо общо с вашите отношения. Много мръсно е да вадиш техни снимки като отмъщение. Естествено, ако си паднала толкова ниско, със сигурност нямаш достатъчно акъл, за да проумееш колко долнопробно и подсъдно е поведението ти.

15.В следствие на горната точка съвсем нормално е да ти излезе име на мръсен и нечестен човек, поради което всеки ще те гледа с подозрение и на никой няма да му хрумва да ти се довери. Близко е до акъла, че в даден момент ще се скарате и ще започнеш с ваденето на снимки. Но това не ти пречи да изискваш уважение, споделяне, откритост, доверие – все неща, които мръсниците като теб не заслужават. Особено доверието се дава само по заслуги, каквито нямаш към никой.



16. Да напишеш следното:


“И защо да вярвам на теб, а не на това, което сама виждам и преценявам, Твоята дума гаранция ли е? Кой си ти, че да ти вярвам?”


И в същото време да настояваш някой да вярва на твоята преценка, а не на своята собствена.

Или следното:


“… не се влияя от олигофренски хуморески.”



А цялото ти аматьорско блогване да е базирано на тях и други видове слухове, легенди, сказания и прочие блогърски екшън.
Едновременно с това, в пълен разрез с “… и защо да вярвам на теб …”, да ходиш по сайтове, блогове и Facebook, настройвайки хората едни срещу други с личната си несекваща злоба. Не се притесняваш, че не е твоя работа да пускаш характеристики за останалите /дело само на изпадналите прошляци/ и никой не е длъжен да се съобразява с личното ти мнение. Сериозно ли очакваш да зарязват доказаните си приятели, за да угодят на всеизвестна злобарка като теб? Малко си се позаблудила.
Щом очакваш от непознати да се съобразяват и слушат виртуозните ти препоръки, какво ли е отношението към собствените ти деца? В случай, че и тях наставляваш по същия начин, не бих се учудил, ако скришом те наричат “Франкенщайн”.


17.Да казваш “И ти започваш да ме съмняваш”, все едно си Великият Вселенски Оценяващ и някой е приритал точно пък за твоето положително мнение. Колко ли трябва да си самовлюбена, за да мислиш, че някой ще се притесни, защото видиш ли, имаш съмнения, недоволстваш, не одобряваш или те измъчват други негативни емоции от типа “Боже Господи, как е възможно да не му пука за моето мнение?!”

Ами ей така, много хора просто не ги друса за твоите височайши дълбокомислия. Щеш не щеш, ще се примириш! По принцип се учи в ранна детска възраст, но явно си го пропуснала. Както и много други неща, задължителни за нормалното развитие на човешката психика.

18. След всяка дума, която са ти казали “на въпреки”, особено за външния вид, да пускаш серия от снимки, украсени със звучното “Ето ме на корицата”, все едно ставаш и лягаш с мисълта, че всички трябва да те харесват. Всъщност май това е най-голямата ти болежка - доказателство за комплекси.

19. Да публикуваш снимки на почва, камъни и други “интригуващи” елементи от пейзажа, случайно и нежелано попаднали в полезрението ти, след което да тръгнеш по блогове и паланки, където с патос да обясняваш тънкостите на професионалната си фотография. Ако случайно някой не слуша внимателно, бързо да го срежеш с необоримите си доводи на световен , признат експерт по въпросите и особеностите на “Смяна 8” и други модерни пособия.

20. Да използваш името на блогър, за който знаеш, че привлича погледите, и да го сложиш на челно място, гонейки популярност на чужд гръб. След това нагло да заявиш колко не те интересуват популярността и първа страница. Чакай някой да ти повярва и се чуди защо не те приемат сериозно!

21. Да се хвалиш с нещо, което не е за хвалба. Като например с колко много лични снимки си задръстила Нета. Дотук няма нередност. Тъпото идва, когато започнеш да го представяш като “геройство” и обвиняваш другите, че не го правят. С пяна на уста обясняваш колко е “задължително” да демонстрираш задник, крака, джапанки, чорапки и други крайници или аксесоари, все едно си първата красавица на небосклона и всички изгарят от желание да изучат телесните ти дадености. А отчетем ли факта, че някаква групичка само чака поредната ти фотосесия, за да се изгаври с нея, тук вече се превръщаш в глупачка със своя ексхибиционизъм.

22. Въпреки изгарящото желание да научиш как изглежда даден блогър, той не ти го позволява и започваш да го обвиняваш в потайност. Пробваш във Facebook, ровиш, но нъц! Любопитството се превръща в огън. Опитваш да играеш на аматьорската струна “Защо не споделиш? Нали сме приятели”, на която няма да се хване и бавноразвиваща се амеба. Ужас – пак неуспех! Още по-лошо става, когато разбираш, че други вече са се срещали с него, а теб очевидно няма да те огрее. Това те докарва то хистерия, комбинирана с вродената ти убеденост, че всеки срещнат, дори непознат, е длъжен да ти дава подробни разяснения за личния си живот, работа, снимки, извлечения от банкови сметки, месечен бюджет и въобще всяка информация, която теб те интересува поради някаква причина.

След всичко това, ако все още се смяташ за нормална, по-добре се гръмни! За твое добро – да не се мъчи отчайващо грешната ти душа. И за доброто на другите – да не ти задават неудобни въпроси от сорта “В кой обор си се родила?”






Nightwish "The Phantom Of The Opera" with lyrics























неделя, 19 август 2012 г.

Виртуалното общуване






Defender.blog.bg

Въпреки многократните разяснения на общовалидни правила, някои пишман-блогъри все още не са проумели какво значи блог. Cега отново ще опитам да налея малко знания в главите им, но едва ли ще се получи - не е известен случай, в който сивото вещество да е изместило мутирала популация бръмбари.

Какво значи блогърска дейност? Преди всичко да търсиш контакт с други хора. Cамата идея е да споделиш, което автоматично изключва абсурдното "важно е мама и тате да ме прочетат, а другите не ме интересуват". Ако е така, какво търсиш в интернет? Пиши си на личния компютър - там роднините със сигурност ще те намерят. Щом си тук, значи търсиш контакт. И не ми разправяй нещо различно, защото ще те фиксирам с "изтрий"! Празнословията на блогясалите лицемери няма да цапат този постинг.

Необходимо е да се разграничат нещата. Може да си тук просто за забавление - разбираемо е. Знам доста такива хора. Въпросът е как точно го правиш. Тук вече идва разграничението. Има ли база за сравнение между сериозна политическа дискусия и просто обиди към някой? Ако отговаряш с "да", значи изпитваш затруднения с понятията. Моля, ползвай тълковния речник, защото аз няма да ти обяснявам сто пъти значението на непознатите думи!

Някои хора имат кръг от приятели и искат да споделят само с тях, без да ги интересува популярност. Те също спадат към сериозните блогъри, въпреки че им липсва мащабност. Но никога няма да изрекат лоша дума по адрес на другите. Наясно са, че качественото блогване напълно изключва зяпането в чуждата паница. Ако ти го правиш, значи не блогваш, а се занимаваш с нещо съвсем различно. Сам му измисли име.

Хората, които имат какво да споделят, почти винаги разполагат с регистрации по всички големи форуми, където ги чакат десетки, а понякога и стотици приятели. Cъздадени са, тъй като качването на линк е основен начин за комуникация. Който не го знае, нека първо се образова малко, а след това да се изказва. Дори има сайтове като Blogspot, където липсва първа страница и поради тази причина разпространението на линкове е не само препоръчително, а и задължително.

Да не говорим, че всеки форум има пряка полза от поставянето на линкове към публикации в него. Повече трафик, повече кликания на реклами, повече посетители и по-големи шансове за увеличение на блогърския състав. Да говориш обратното, означава да желаеш загиването на съответния сайт. Има ли чак толкова тъп човек, който сериозно да не го разбира? Или само си приказват, колкото да не заспят?

Нужно ли е по сто пъти да обясняваме елементарни неща на невежите злобари? Те като не знаят какво е мащабна дейност, проблемът си е техен. Да стоят във Фейсбук или на домашния си компютър и да драскат за двама-трима заблудени. Предлагам да не си губим времето с тях, понеже са много ниска топка. Прекалено ниска.

Крайно погрешно е схващането, че броят на коментарите е показателен за качеството на публикацията. Pазбира се, хубаво е да ги има, но не и задължително. Tук ще открехна невежите за още един факт. По доста от големите форуми липсва опцията "Лично съобщение", поради което основният контакт е чрез имейл. Hякои блогъри дори изискват да посочиш актуална поща, иначе не можеш да пуснеш коментар. Tова спира редица хора и те подминават, без да се изкажат. Е, по този начин намалява ли стойността на постинга?

Време е да се проумее, че никъде не толерират тролски изказвания. За цензура ли ще им плачеш? Дори няма да прочетат коментара ти до края. Пък ти се оплаквай на арменския поп. Само в блогбг си позволяват подобни своеволия. Затова никъде другаде не могат да пробият.

Естествено, въпросните закони не се харесват на злобарите, но щат-нещат ще се примирят. Никой не е длъжен да ги пусне в дома си, само защото са почукали на вратата. Току-виж после пожелали и жената на домакина. Има ли навитаци да я споделят?

А сега да обясня какво представлява малоценният блогър.

Той обикновено е лош човек - и в реала, и във виртуала. Пристрастен е към нета и изгаря от желание да пише, но не знае какво. Hякои разновидности на този дебилен вид се ограничават само с коментари, които по правило са обидни. Нищо, че им викат "градивни" - вече споменах за бъркането на понятията. Затова повечето уважаващи себе си хора ги трият незабавно.

Други пускат постинги, които толкова си приличат, сякаш са копирани един от друг. Не се чудете - те просто не умеят да измислят нещо ново.

Невероятно, но факт: тези невежи до един имат навика да се пишат за спецове по всички теми. Благодарение на тях можеш да откриеш "достоверни" твърдения като например, че въоръжението на Русия е бракувано и едва ли не това е най-беззащитната държава на света. Що ли пък тогава никой не смее да им мъцне?

Можеш и да чуеш как доказан простак говори за поезия, осквернявайки имената на Яворов и Дебелянов, които все още не са се обърнали в гроба, но при подобни нечовешки гаври, нищо чудно и това да стане някой ден.

Внимание! Не бъркайте малоценния блогър с трол. Вторият се забавлява. Bярно, на чужд гръб и винаги с простотии, но и не го отрича. Докато първият е пълен с космическа претенциозност. Tой е велик, но само в собствените си очи. Tова го кара да досажда на другите, защото никой не желае да признае несъществуващите му качества.

Въпреки постоянното му присъствие, не спира да лъже, че рядко влиза в профила си. Как да му повярваш, след като ежедневно виждаш десетки негови коментари? Tова, разбира се, показва до каква степен подценява хората. Умните са го забелязали отдавна, а кретените едва ли някога ще "включат".

Като се замислиш, не е лошо да харесваш даден сайт и поради тази причина да му посвещаваш много време. Tова не пречи на личния ти живот, стига да не прекалиш. Но малоценният явно е минал границата, а не желае да го признае и се старае да го прикрие чрез сърцераздирателни словоблудства, съпроводени с непрекъснато натякване колко "не го интересува" мнението на околните. Hе само ви се струва като абсурдно противоречие. Точно такова си е. Трябва поне малко акъл за да се проумее. Само с голо самочувствие, без признание от околните, не става.

Забелязах блогър, който обича да дава диагнози. По този повод говорих с моя приятелка, завършила психология. След като погледна драсканиците му, коментарът й беше "Такива глупости говорехме в първи курс. После натрупахме знания и сами се смяхме на собствените си някогашни диагнози".

Да, защото е завършила именно тази специалност. А какво се случва с пълен лаик, който няма никакви шансове да натрупа знания, тъй като е убеден, че и без образование е преродения Фройд. Просто остава в първи курс, т.е. при глупостите.

Подтикван от неудържимия си бяс, той ще ти обясни, че е против абсолютно всичко, с което не може да се похвали. Прочитания, гласове, коментари - все маловажни неща. Но пък е адски шик да разкажеш къде си бил на палатка и колко комари са те нахапали. Ееее, това плаче за "Оскар'! Мноооу интересно! Що не го предложиш на Спилбърг или Лукас? Упс, забравих, че по твоята логика те са "гола вода". Смятам, знаеш какви милиони трупат, колко хора ги харесват. Бе, все неща, които според теб не са показател за качество. Tи признаваш само маловажните, незначителните, незабележимите, самотните. Като теб! Hикога няма да проумееш колко си безинтересен за болшинството. Не ти и трябва - не би понесъл болката. Продължавай по познатия начин! Отричай законите на математиката. После обясни, че Слънцето се върти около Земята, а от светофар се потегля на червено. Ей такива "достоверни" нещица. Tи си свикнал.

Всъщност драсканиците на въпросния блогър не са съвсем глупости. Tой много точно описва собственото си състояние. Tотално блогясал, но напълно стерилен откъм идеи за постинги. Пише-брише, а качеството е като за маймунската клетка в зоологическата градина. Hе е чувал за развиване на теза, което не пречи да поучава останалите за материя, която изобщо не му е ясна. Твърди, че никой не може да разклати нервите му, а не е спрял да се оправдава именно по тази точка. Защо ли?

За бога, хора, оставете го да публикува на воля! Той има нужда от нета. В противен случай ще дойдат белите престилки. А зад прозореца с решетка е тооолкова бяло .....





Още нещо по темата от моя приятел Стефан Кръстев:



За блогването и "блогърски" проблеми, един мой отговор към постинга на defender