През 80-те години все още бях малък, но ми правеше впечатление любовта нa българина към сръбското, турското и гръцкото. И сега не откривам нищо лошо, тъй като във всяка музика има добри попадения. Обаче явно не всеки разсъждава така.
Забелязвам по форумите разни лелки и чичковци, които цял живот са слушали сръбско и турско – личи по манталитета и някои комични изказвания, – а сега искат да се пишат за първи рокаджии. Преди години напълниха стадиона за да слезе Лепа Брена от вертолета, щракаха с пръсти, викаха кръчмарски …… но днес те са “металяги, та дрънкат”.
Направо се заливам от смях, когато жена от този тип говори за “Харвестъра на Металика”. Браво, лелче! Добре че беше Интернет, та научи за съществуването на Metallica.
Същите хора са прочели всичко за Nightwish – нали трябва да се представят за информирани, – но споменеш ли примерно Epica, примигват “на парцали” и се чудят какъв ли е този нов оркестър.
Въпросният тип нагаждачи са заклеймявали рока като “упадачен” за да угодят на властта и сега много внимават пред кого се изказват, понеже току-виж някой припомнил променливата посока на музикалните им предпочитания.
Хора, няма нищо срамно в това, че сте слушали сръбско. Срамното е да се правите на такива каквито не сте, нагаждайки се към времето и чуждите виждания.
Pitbull
Няма коментари:
Публикуване на коментар