понеделник, 23 октомври 2017 г.

Добър или зъл



Преди няколко дни видях тази картина


Тя ми припомни всичко онова, което все още успява да ме запази като човешко същество и ме спира да се превърна в човешки звяр, както се е случило вече с много други. Заля ме вълна от емоции, размишления и спомени.

Първо се обади съжалението към всички онези стари хора, на които няма кой да помогне. Сами са, нямат пари за хляб, а им се живее. В същото време тялото им е подвластно на годините и колкото и да искат, не могат да работят наравно с младите. Ужасна ситуация, повторена милиони пъти!

После се ядосах, че няма начин да помогна на всички бедни и нещастни хора по света. О, да, знам как звучи - като конкурс по красота, където всички кандидат-мис мечтаят за световен мир. Окей, нека е смешно. Аз обаче наистина го усетих и имам нужда да го опиша.

Миналата година пред входа на Билла видях старица. Седеше с наведена глава, а пред нея бяха наредени кофички от кисело мляко, в които беше сложила грозде. По принцип гроздето се купува в по-големи количества и едва ли някой ще вземе малка кофичка. Но дори бабата да извади късмет и да разпродаде всичко, приходите ще бъдат отчайващо мизерни. Представих си я как брои стотинки и честно: просълзих се насред навалицата в Билла. Знам, че звучи налудничаво. В наши дни се приема за лудост всяка проява на човещина, съжаление, съчувствие. Това е страшно!

Щом излязох от Билла, изкупих всички кофички от старицата и отделно й дадох 5лв. Не е много, но е нещо. Така отчасти намалих съжалението, което ме беше ударило буквално като чук и все още се чувствах зашеметен.

Разбира се, че и аз мога да бъда злобен боклук, който се присмива на чуждото нещастие, подмазва се на силните и мачка слабите, защото така е "по-тарикатски". Но не искам да съм жалко влечуго. Затова се радвам, когато видя картина като горната и тя ми припомня  "нещата, заради които си струва да живееш". Hе е задължително да става дума за любов или пътешествия. Може да е просто малка картинка с надпис.

Надявам се някой да е разбрал. А най-щастлив ще бъда, ако събудя човещината в поне двама-трима от милионите, които са я забравили.


Няма коментари:

Публикуване на коментар