неделя, 16 април 2017 г.

Нахалството на българския бизнес



Понеже отдавна работя само за себе си, вместо за малоумен работодател, мога да си позволя да кажа някои неща, които повечето хора мислят, но малцина биха посмели да кажат на глас - от страх да не ги уволнят. Разбирам ги, затова не обвинявам никого. Целта на настоящия постинг е да отвори очите на онези, които поради някаква причина все още не осъзнават написаното по-надолу.

Не става дума за конкретна фирма, но повечето в България отговарят на описанието.

Да започнем!

1. Проблемите на фирмата не са проблеми на служителите, а само на шефа.

Вашият работодател често ви обяснява за своите затруднения, за лошия климат и т.н., очаквайки от вас разбиране, търпение, повече усилия. Tака е, защото той самият не желае да полага усилия и товари вас със своите задължения. Изобщо не сте длъжни да приемате. Когато е за заповеди, той е шефът, но когато трябва да носи отговорност, изстрелва вас на предна линия. Баси наглецът! Ако ви стиска, обяснете му че трябва сам да се оправя или напускате. Аз съм го правил и ви гарантирам: не е толкова трудно.


2. Предстоящите фирмени задачи може да са грижа на служител, който е почивал достатъчно. А такъв, който не е излизал в почивка от месец, не е длъжен да се интересува какво предстои и шефът няма право да го ангажира.

Да вземем за пример един ресторант. На следващия ден има много резервации и Пешо пак няма да почива. На него му кипва, защото вече цял месец не е почивал, и напуска. Шефът се възмущава "как не го е срам този мързеливец и че на българин не може да се разчита".

Това е страхотен абсурд, но се случва често. Вместо работодателят да целува ръка на Пешо, че не е почивал цял месец без да е длъжен да проявява такова търпение, той има нахалството да го обвинява. Изрод! Заплюваш го и напускаш, а ако не ти плати последната заплата, завеждаш дело.

Някой не разбра? Шефът е виновен, тъй като не е пускал Пешо да почива цял месец. Ако го беше направил, Пешо щеше да е на линия за многото резервации. Но да очакваш до безкрай, че ще бъхти и опъва търпеливо - това е нечовешко и невъзможно.


3. Отпуската е задължителна. Не само от законова гледна точка, но и от морална. Шефът няма право да я спира, щото имало някакви задачи - те са негов проблем.

Знаете ли, че в много български фирми служителите изобщо не излизат в отпуска? Причините са всевъзможни, но най-честият отговор е "Като искаш отпуска, напускай". Така не можеш да работиш повече от година и изчезваш. После идва друг на твое място, който също изкарва година и бяга. Ясно е, че в даден момент фирмата ще остане без служители и ще й се наложи да дава отпуска или да пусне кепенците, но дотогава ще има огромна тълпа от несправедливо употребени хора. Фирми, действащи по този начин, рядко плащат последната заплата. Да не кажа никога.

Ако допуснем, че фирмата е от онези, които дават отпуска, то ще трябва да се съобразяваш с текущи проблеми и задачи, с бизнес-климата, магнитните бури, пълнолунието и още ебем ти какви маловажности, които грам не са твоя грижа.


4. По време на празници е допустимо служителите да работят само в рамките на трудовия договор и съответния график. Не и извън тях. Особено ако шефът почива - тогава няма абсолютно никакво морално право да очаква работа от останалите.

Има длъжности, които не се влияят от празниците. За тях е нормално да работят примерно на Бъдни вечер. Обаче ако си редовна смяна и да те товарят с домашна работа за Великден - не знам за теб, но на такъв шеф аз бих показал среден пръст. Значи той ще почива, a аз ще опъвам! Ама после няма да раздели с мен фирмената печалба, нали? Тогава да си работи сам!



5. Шефът е длъжен да се съобразява с личния живот на служителите, защото те също са хора и не са длъжни да си зарежат семейството заради чуждия бизнес. 

Повечето работодатели побесняват като им кажеш, че си обещал на съпругата да я водиш на ресторант и затова не можеш да останеш до късно. Един от вариантите за сравнително "мил" отговор от негова страна е "С какви пари ще платиш сметката, ако не съм аз да ти дам заплата". Той е достатъчно нахален да изрече подобна глупост, все едно заплатата е великодушен подарък,  а не негово задължение заради извършена от теб работа. Явно не те брои за човек. Помисли: струва ли си да работиш за такъв дебил?

Хора, търсете правата си! Бизнесът няма да ви ги даде доброволно, защото за него е по-удобно да ви ползва за нещо средно между счетоводител, IT-специалист, куриер и кран. И това, сещате се - срещу смехотворна заплата.

Подобни

Всеки работодател - престъпник



2 коментара:

  1. За всичките пет точки бизнеса има готов отговор. Ще ти рекне че дава заплата за да разчита на теб. Ще те обвини че не работиш качествено, ама вадиш претенции. Като не си навит, имало много на опашката. Затова се смеят на Волен Cидеров, а човека си казва много правилно, че не се живее с по-малко от хилядарка на месец.

    ОтговорИзтриване

  2. Това е изтъркан от употреба номер - измислят нечестни и неверни обвинения, за да се чувстваш малоценен и затова да не поискаш увеличение на заплатата или почивка. В един от линкове, които съм дал, авторът описва точно такава ситуация.

    Докъде ще ти стигне хилядарка? Извади сметките и с останалото не можеш само храната да покриеш за себе си, жена и дете, които се предполага, че трябва да гледаш. А ако имаш повече деца? За почивка на море изобщо не помисляй - там ще ходи твоят шеф с парите, които е откраднал от теб, плащайки мизерна заплата. Ще трябва и съпругата ти да работи. После защо децата са такива или онакива. Ще бъдат, като няма кой да ги възпитава. Tе не са виновни - никой не се е родил научен.

    Нямаш ли профил? Ще е хубаво, ако коментираш от него.

    ОтговорИзтриване