неделя, 16 април 2017 г.

Нахалството на българския бизнес



Понеже отдавна работя само за себе си, вместо за малоумен работодател, мога да си позволя да кажа някои неща, които повечето хора мислят, но малцина биха посмели да кажат на глас - от страх да не ги уволнят. Разбирам ги, затова не обвинявам никого. Целта на настоящия постинг е да отвори очите на онези, които поради някаква причина все още не осъзнават написаното по-надолу.

Не става дума за конкретна фирма, но повечето в България отговарят на описанието.

Да започнем!

1. Проблемите на фирмата не са проблеми на служителите, а само на шефа.

Вашият работодател често ви обяснява за своите затруднения, за лошия климат и т.н., очаквайки от вас разбиране, търпение, повече усилия. Tака е, защото той самият не желае да полага усилия и товари вас със своите задължения. Изобщо не сте длъжни да приемате. Когато е за заповеди, той е шефът, но когато трябва да носи отговорност, изстрелва вас на предна линия. Баси наглецът! Ако ви стиска, обяснете му че трябва сам да се оправя или напускате. Аз съм го правил и ви гарантирам: не е толкова трудно.


2. Предстоящите фирмени задачи може да са грижа на служител, който е почивал достатъчно. А такъв, който не е излизал в почивка от месец, не е длъжен да се интересува какво предстои и шефът няма право да го ангажира.

Да вземем за пример един ресторант. На следващия ден има много резервации и Пешо пак няма да почива. На него му кипва, защото вече цял месец не е почивал, и напуска. Шефът се възмущава "как не го е срам този мързеливец и че на българин не може да се разчита".

Това е страхотен абсурд, но се случва често. Вместо работодателят да целува ръка на Пешо, че не е почивал цял месец без да е длъжен да проявява такова търпение, той има нахалството да го обвинява. Изрод! Заплюваш го и напускаш, а ако не ти плати последната заплата, завеждаш дело.

Някой не разбра? Шефът е виновен, тъй като не е пускал Пешо да почива цял месец. Ако го беше направил, Пешо щеше да е на линия за многото резервации. Но да очакваш до безкрай, че ще бъхти и опъва търпеливо - това е нечовешко и невъзможно.


3. Отпуската е задължителна. Не само от законова гледна точка, но и от морална. Шефът няма право да я спира, щото имало някакви задачи - те са негов проблем.

Знаете ли, че в много български фирми служителите изобщо не излизат в отпуска? Причините са всевъзможни, но най-честият отговор е "Като искаш отпуска, напускай". Така не можеш да работиш повече от година и изчезваш. После идва друг на твое място, който също изкарва година и бяга. Ясно е, че в даден момент фирмата ще остане без служители и ще й се наложи да дава отпуска или да пусне кепенците, но дотогава ще има огромна тълпа от несправедливо употребени хора. Фирми, действащи по този начин, рядко плащат последната заплата. Да не кажа никога.

Ако допуснем, че фирмата е от онези, които дават отпуска, то ще трябва да се съобразяваш с текущи проблеми и задачи, с бизнес-климата, магнитните бури, пълнолунието и още ебем ти какви маловажности, които грам не са твоя грижа.


4. По време на празници е допустимо служителите да работят само в рамките на трудовия договор и съответния график. Не и извън тях. Особено ако шефът почива - тогава няма абсолютно никакво морално право да очаква работа от останалите.

Има длъжности, които не се влияят от празниците. За тях е нормално да работят примерно на Бъдни вечер. Обаче ако си редовна смяна и да те товарят с домашна работа за Великден - не знам за теб, но на такъв шеф аз бих показал среден пръст. Значи той ще почива, a аз ще опъвам! Ама после няма да раздели с мен фирмената печалба, нали? Тогава да си работи сам!



5. Шефът е длъжен да се съобразява с личния живот на служителите, защото те също са хора и не са длъжни да си зарежат семейството заради чуждия бизнес. 

Повечето работодатели побесняват като им кажеш, че си обещал на съпругата да я водиш на ресторант и затова не можеш да останеш до късно. Един от вариантите за сравнително "мил" отговор от негова страна е "С какви пари ще платиш сметката, ако не съм аз да ти дам заплата". Той е достатъчно нахален да изрече подобна глупост, все едно заплатата е великодушен подарък,  а не негово задължение заради извършена от теб работа. Явно не те брои за човек. Помисли: струва ли си да работиш за такъв дебил?

Хора, търсете правата си! Бизнесът няма да ви ги даде доброволно, защото за него е по-удобно да ви ползва за нещо средно между счетоводител, IT-специалист, куриер и кран. И това, сещате се - срещу смехотворна заплата.

Подобни

Всеки работодател - престъпник



Lake Victoria




Lake Placid




четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Не сме оставили Апостола сам



Всеки знае следния разговор

Турчинът казва на Васил Левски:

''-Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?
- Не знам, ага.
-Аз така заповядах!!! Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш.''





Видях, че професор Божидар Димитров е отговорил. Ето неговите думи:

"Пазили са го 20 заптиета, но и това не е важно. Усещам накъде биете. Разни тъпанари от десетилетия пишат – не сме достоен народ, щом не сме освободили Левски, пазен само от три или от 20 заптиета. 

Каква е истината? 

Левски действа в условията на пълна конспиративност и поради тази причина не е познат на голяма част от българския народ. Познат е само на членовете на революционните комитети, които е създал. Само те могат да организират въоръжена група, която да го освободи. Но точно в тази част на страната комитетите са разгромени вследствие предателството на Димитър Общи. Част от членовете им са арестувани, другата част е духнала във Влашко или Сърбия. Така че не бива да обвиняваме никого в Северна България, в частност и българския народ, че не е направил нищо за освобождението на Апостола. 

Отцеругателите пропускат съзнателно факта, че в Южна България, където няма провал и комитетите са незасегнати, светкавично са формирани две независими една от друга чети в Чирпан и Хасково. Те са ръководени от Атанас Узунов /от Хасково/ и Георги Данчов /от Чирпан/. Те смятат, че Левски ще бъде съден в столицата, затова се насочват към барон Хиршовата железница, смятайки, че Левски ще е прекаран с влак. Поради погрешна информация в стил на американския Див Запад една от четите успява дори да дерайлира  влак, но Левски го няма в него. Усещайки опасността, турските власти решават да съдят Апостола в София – тамошния комитет също е разгромен и трима от членовете му екзекутирани. 

Случаят е показателен и за трудностите, с които биха се сблъскали и комитетите в Северна България, ако не бяха разгромени. Тогава не е имало медии като днес да съобщават: „Днес Роко ще бъде трансфериран от Кърджали в София” или „Еди кой си днес в 11.00 часа ще бъде на дело в Съдебната палата”. Мрежа от информатори всред турските чиновници комитетите нямат. В кой ден, в колко часа и по кой път ще мине конвоя комитетите и евентуално формираните чети няма как да научат в Южна България. 

Така, че долу ръцете от българския народ. Направил е каквото можел с тогавашните си сили и възможности."



Представяте ли си, дори дерайлирали влак! Не знаех за сформираните дружини и се радвам, че го научих, защото наистина звучи ужасно: "само трима го пазили, а никой не скочил да го спаси".

Копирах този текст, за да го прочетат повече хора. Cигурен съм, че ви е било интересно.

Думата "джингиби" има няколко значения: 1.Обръщение към приятел. 2.Бунтар. 3.Неуловим. Доста различни едно от друго. Едва ли турчинът е имал предвид първото.

Още интересни материали ще откриете на страницата на проф.Божидар Димитров, когото винаги слушам или чета с интерес.

А това са две публикации с негови любопитни изказвания

1.Божидар Димитров: Ердоган ще бъде ликвидиран в рамките на тази година

2.Проф. Божидар Димитров: Като млад агент от ДС чуках наред


събота, 24 декември 2016 г.

Всичко българско и родно





Скоро се присъединих към групата "Дочуто в София / Overheard in Sofia". В нея участниците споделят какво са слушали по улиците, в магазина, метрото и т.н. Аз разказах за случайно дочута реплика от един мъж. Той филсофстваше на спътничката си, че било все едно дали се гордее с българския произход. Тонът му бе в стил "Язе съм великио мислител". Принадлежеше към онзи тип, който вярва, че всяка негова дума е разкриване на хилядолетна тайна.

Включвайки се в групата, аз получих отговор от младо момиче, което изобщо не разбираше какво означава да се гордееш, че си българин. Не само не откриваше смисъл в такава гордост, но и я свеждаше до проста география - какво щяло да бъде, ако е родена 100км на запад. Опитах с няколко думи да й обясня темата, но не знам дали ме разбра. Все пак си остави вратичка, че  още е млада и с времето може да промени мирогледа си. Това носи надежда - има шанс за пробуждане.

Няколко човека бяха харесали нейния коментар, значи разсъждават по същия начин. Това означава следното: мащабната акция за заличаване на българщината вече е постигнала определени успехи. Голяма част от днешните младежи не откриват нищо ценно в българския си произход и дори не им хрумва, че би трябвало да се гордеят с него. Те са израснали със словосъчетания като "гражданин на света", използвани манипулативно от платени американски подлоги, които получават ерекция, щом чуят "САЩ" (напомням: аз съм почитател на американското кино, ала това изобщо не означава. че бих предал Родината. за да лижа американски подметки). За младежите е важно да отидат до Mall of Sofia и цял ден да щракат по смартфона. Когато въпросните действия станат единственото значимо занимание, това води до зомбиране, т.е. пълна липса на самостоятелно мислене. Такива хора както се отричат от Родината, така биха плюли и на семейството си при определени обстоятелства. Изпаднали са в опасен сън и някой трябва да ги събуди спешно.




Нормалните граждани се дразнят от осакатяването на учебниците. Вече години наред наблюдаваме как знакови български творби отпадат от учебния материал, а обясненията винаги са от абсурдни по-абсурдни - били остарели, не се връзвали с европейската ни ориентация и други подобни тъпотии, на които може да се хване само дете от детската градина. Казано иначе: няма нужда да помниш, че си българин. Някой ден, когато болшинството български граждани не уважават понятия като "Родина", практически ще сме в поза "надупени, със свалени гащи". И спокойно ще можем да закрием държавата. Няма да е нужно дори да ни нападат с армия, тъй като ние сами ще поканим бъдещите поробители. Не че не сме ги поканили вече, но все още има съпротива.




Кой опитва да заличи българското самосъзнание? Такива като САЩ. Тук не намесвайте Русия, защото 45 години никой не е искал от нас да забравим историята си. Американците обаче излизат с номера "Не е толкова важно". Говорят така, понеже нямат своя история, с която да се гордеят. Всичко на всичко една Гражданска война, а останалото е Дивия запад и редица президенти, повечето от които замесени в контрабанда и робовладелство. То така е лесно да омаловажаваш чуждата история.

Ако някой реши да се прави на много "съвременен", нека не забравя, че най-лесни за манипулиране са хората без корени. Затова по-добре да помни кой е и откъде е.


Подобни

Ампутираният дух
Социолозите се скараха


сряда, 20 януари 2016 г.

Интриганти от всички страни, обединявайте се!





По принцип избягвам да се изказвам под публикации, с чиито твърдения не съм съгласен. Така е, защото отдавна съм се убедил: хората колкото мразят да ги цензурират, толкова по-ожесточено налагат цензура на другите, стига да получат възможност. А и вярвам, че когато някой има страница, профил или блог, негово право е да пише каквото пожелае. Естествено, без да обижда другите.

Скоро направих изключение.
 След като на няколко пъти видях профил на миловидна девойка, пласираща неуместни изказвания и откровени лъжи във виртуалното пространство, реших да се изкажа при нея. Викам си: може да не знае момичето, дай да я образовам малко, та да не се излага. Сторих го с обичайния културен тон, на което тя отвърна с брутални обиди.




Тази жена на няколко пъти алармираше: "Америка ни напада! Американците се готвят да ни бомбардират!'' (може би търси асоциация с бомбардировките по време на Втората световна война - доста непочтено). Обясних й, че не е честно да стресира така хората. Някой може да повярва, след което да получи инфаркт. Още повече не САЩ, а Русия заяви в прав текст, че ни разглежда като мишена. Жената не отговори, но после пак алармираше ''добронамерено'' за същото. 
Значи явно целта е да всява страх и паника.

Когато няма какво да отговори, девойката обявява опонента си за соросоид, трол или друго от сорта. Така правят нечестните хора спрямо инакомислещите. Аз също бих могъл да я определя като трол или путлерист, но не го правя, докато не се убедя, че умишлено нагнетява ситуацията. 
Е, вече се убедих.



''Радетелката за свобода'' сътвори нещо невероятно: сайтът ''Дневник'' захранвал с линкове соросоидни медии. Как ли не е видяла, че там всеки може да си остави линка? 
Явно чете и помни избирателно.

Сякаш не се бе изложила достатъчно, та изтърси, че по групите във Фейсбук нарочно пласират на по-предни позиции соросоидни публикации. Явно наблюдава само тези, които защитават Европа и Америка. Кои да бъдат най-отгоре, след като там публикуват американофили? По подобен начин в русофилските групи почти всичко хвали Путин, но госпожицата не го вижда или не иска да го признае, защото не й изнася. 
Което вече я уличава в умишлена лъжа.

Това заключение се потвърди от отговора й. Аз обясних, че най-отгоре излизат последните публикации и тези с най-новите коментари. Мислех, че е всеизвестно. Тя със сигурност го знае, но се прави на луда, за да насажда страх и омраза. Ето защо ми върна ''да не й ги разправям тия'', съпроводено с нечестни обиди, които изобщо не съответстваха на културния ми тон. Просто исках да помогна, ала тя няма нужда, тъй като и сама знае, че съм прав. Ако не е знаела, щеше поне да се замисли. Незабавното отричане издава, че е наясно с истината.

Опита да ми излезе с ''довод'': Фейсбук сами признали манипулациите. Само че те са признали нещо съвсем друго: направили експеримент и той е приключил. Не както го представя госпожицата: едва ли не постоянно пласират неприятни за нея публикации. А русофилските кой пробутва на преден план в червените групи, след като не обслужват САЩ? Отговорът на този въпрос ще обясни колко е нечестно да се бърбори за ''толериране на соросоиди''.
На госпожицата обаче това не й върши работа, понеже ще я лиши от възможността да пуска хейтърски статуси.

По-късно видях, че със следващия си пост подиграва някакви хора, които събират пари за операция. Това вече е още по-долна злонамереност. Нечовешка!




Общо взето, стилът е същият като на Волен Сидеров и Атака - манипулации, лъжи, подстрекаване към омраза и агресия. Не знам специално ли подбират хейтъри, там ли ги обучават? Във всеки случай това са изключително опасни хора. Те искат само да грабят чуждото, използвайки форсираното от тях противопоставяне между гражданите. Не ми се мисли какъв черен мрак ще падне над България, ако получат власт. Ще има бухалки, концентрационни лагери, газови камери и всички подобни ужаси - за всеки човек с неудобно лично мнение. По комунистически образец го представят като ''българщина'', но няма нищо общо с Родината. По случайност живеят тук. Същото биха правили във всяка друга държава, обслужвайки които и да е интереси, стига да им платят или да имат някаква друга изгода.


Подобни

Изкуство или насаждане на омраза към чужди народи?




вторник, 8 септември 2015 г.

Чиста кръв





Когато започнах да чета “Часовник без стрелки” от американската писателка Карсън Маккълърс, очаквах завързана история с неочакван край, но всъщност открих разсъжденията на авторката относно расизма. През погледа на болен от левкемия мъж тя разглежда идеята за чистата кръв.

Каква ирония, а? Един от персонажите, по професия съдия, смята че главният герой Мълоун има най-добрата кръв в целия щат, защото по произход е бял, т.е. не е нито негър, нито евреин, нито китаец. Няма начин точно неговата кръв да е болна. Какви левкоцити? Съдията дори не е чувал за тях, което по неговите самовлюбени разсъждения означава, че не е нужно да му пука за невидими с просто око червени и бели кръвни телца.

Хората имат навика да се делят на групи и един от най-удобните начини е чрез произхода. Обичаме да заклеймяваме другите като негри или цигани, но не защото това почива на здрава основа, а защото просто така ни изнася. Често забравяме, че човешките качества нямат нищо общо със самия произход, а с възпитанието, което може да е лошо дори в царски дворец.

Някои бели вярват, че струват повече от цветнокожите. А дали се замислят как изглеждат самите те в очите на благородниците, така наречената синя кръв? За един принц ти, Гошо или Пешо, си точно в същата група като циганите. Ей така, просто защото нямаш благородническа титла. Харесва ли ти да те смятат за “по-низш”, тъй като твоят баща е примерно инженер, а не граф? Тази гледна точка е точно толкова неоснователна, колкото твоята, караща те да се смяташ за нещо повече от циганите заради една абсолютно незначителна причина – цвета на кожата.




Гореспоменатият съдия от “Часовник без стрелки”, мечтаещ за връщане на робовладелството 100 години след Гражданската война в САЩ, има и други налудничави мисли, които забележете: разширяват антихуманните му удари извън кръга на цветнокожите, т.е. вече засягат и огромна част от белите.

Съдията смята, че минималната работна заплата не трябва да се вдига, понеже натоварвала излишно бизнеса. Не му пука, че човек не е длъжен да работи за жълти стотинки. Тъй като има граница, под която никой не би се хванал да му работи, съдията мечтае за връщане на робовладелството – да принудят хората да си дадат здравето заради неговия мързел.

Той е против строежа на евтини държавни жилища, понеже пречело на бизнеса с имоти. Представяте ли си! Милиони трябва да живеят на улицата или под наем, тъй като някакви искали да трупат спекулативни печалби от имоти. И това се смята за нормално!

Съдията се ужасява от мисълта да плаща нa чернокожите слуги почасово, т.е. само за свършена работа. Заобикаля вероятността така да му излиза по-евтино, защото всъщност искa да са му на разположение 24 часа в денонощието. Изобщо не се сеща за правата и нуждите на другите. Важен е само неговият гъзец. Иска да му слугуват, ако може напълно безплатно. Твърдо подкрепя робовладелството, понеже отчита като единствено свое задължение да пие уиски и да пуши пури. Да работи – не. Та той е бял, как ще работи.

Когато любимата му чернокожа прислужница заявява, че напуска за да работи в някаква фирма срещу 10 пъти по-голямо възнаграждение, съдията едва не полудява. Смята, че така системата го прецаква. За него това доказва: не трябва да се увеличават заплатите, за да не бяга прислугата. Дори не му хрумва, че самият той би могъл да вдигне възнаграждението на напускащата.

Виждаме го и в България. Лъжат ви, че трябва да се примирявате с малките заплати, понеже в противен случай бизнесът не можел да диша. От една страна не е ваш проблем да мислите за печлбата на фирмата, щом не влиза във вашия джоб, а от друга – нито един бизнесмен не се чувства длъжен да намали личните си разходи за коктейли, любовници, глезотии. Пробутват ви, че трябва да мислите за добрия бизнес-климат, но това задължително е за ваша сметка. Ха попитайте шефа защо не лиши себе си! Bеднага ще ви уволни, понеже в болните му фантазии, продиктувани от алчността, изобщо не съществува вариантът шефът да се лишава заради добруването на собствената си фирма. Колкото и да е налудничаво, той вярва, че е задължение на служителите да мизерстват с малки заплати заради просперитета на бизнеса му.

Сега ясно ли е защо човек не трябва да изпада в крайности, изхождайки единствено от личната си гледна точка? 




В “Часовник без стрелки” Карсън Маккълърс бичува еднакво белите и черните. Първите представя не само през очите на болния от левкемия Мълоун, но и чрез разсъжденията на съдията, който смята, че робовладелството е най-нормалното нещо, и открито заявява, че за едно и също престъпление негърът заслужава по-строга присъда от белия. Просто душата му не давала да отсъди еднакво.

Цветнокожите са описани чрез синеокия негър Шърман Пю, съсредоточил всички негърски комплекси, продиктувани от спомена за робовладелството – от свирепата му омраза към белите, през комплексарското скачане при споменаването на цветовете бял и черен, до убедеността му, че е негово право и задължение да лъже и обижда белите, просто защото са бели. Прави го дори спрямо племенника на съдията, който до такава степен опитва да спечели приятелството му, че отначало го помислих за гей.

Расистите обичат да говорят за концлагери, забравяйки че тръгнем ли да отделяме едни групи, после идва ред на други, трети, като накрая ще стигнем до създателите на концлагерите. Така вече няма да им хареса и може би ще осъзнаят грешката си, ама късно. След циганите идва ред на още безброй групи – грозните, глупавите, русите, кестенявите, левскарите, цесекарите и т.н. до безкрай. Завърти ли се колелото, спиране няма да има. Затова трябва да се мисли обективно, навреме и всеки да се съобразява с другите.


Подобни