четвъртък, 30 август 2012 г.

Специалните части по време на акция





Sherif.blog.bg


Той бе роден като Кривчо Недодялков, но сам не го помнеше, защото навсякъде използваше прякори. В различни периоди го наричаха ту Чакала, ту Уилис или просто Дървото. Вече сам не знаеше истинската си самоличност, ала езикът му бе все така пиянски и неадекватен.

Още от малък Андрюхата мечтаел да бъде двоен агент и терорист едновременно. Първи го привлекли руснаците, но бързо се разочаровали. Оставили го като фигурант за всеки случай. През това време подмолният предател се самопредложил на американците, които веднага го приели с бойното име Андрю. Отначало потривали доволно ръце, че ще научат тайните на братушките, обаче тези надежди се оказали напразни. След серия от гафове решили да го пенсионират преждевременно.

Андрю приел удара много тежко, защото поредният провал вече преливал бездруго пълната чаша от житейски неудачи. Затова решил да направи нещо фрапиращо, искайки по този начин да се докаже. Дълго мислил и на края решил да застреля премиера на България. Макар че можел да го направи само от засада, мисълта изпълвала самотната му душица със задоволство, очаквайки да остане в историята като Елиминаторе На Премиере.

Дълго се подготвял пред огледалото със страховити реплики от сорта “Ти мене уважаваш ли ме” и “Ти на мен ли говориш”. Дори тренирал “Ненапикаване при вида на страховития премиер”.

След цяла година нечовешки изпитания най-после дошъл дългоочакваният момент. Успял да се вмъкне в едно заведение, където Борисов празнувал, изчакал го да тръгне към изхода и смело се спуснал откъм гърба му. Вероятно акцията щяла да успее, но точно в този момент премиерът се обърнал, за да каже нещо на Плевнелиев. Веднага забелязал агресора, който вдигал ножа за смъртоносен замах.

Това, което последвало, все още обикаля като виц, но е самата истина.

Андрюхата се ударил в строгия премиерски поглед и паднал на земята. Последвали ред сълзи, ред сополи, извинения и обещания за вечнa вярност. Терористът дори целунал върха на премиерската обувка в знак на преклонение.

Борисов хванал нещастника за раменете и го изправил на крака.

- Аз съм твоят премиер. Би трябвало да ме уважаваш повече.

- Знам, Бащице, знам. Просто съм изгубил мярката и често прекалявам с алкохола.

- Друг път да не се повтаря!

- Обещавам!

Борисов напуснал заведението, задавяйки се от смях. Това допълнително озлобило терориста, който мислено се заклел да отмъсти.



В един хубав слънчев ден отпусках на плажа в компанията на Микаела и Шафи. Прекарвахме си страхотно до момента, в който спейсфонът звънна.

- Помагай, брат! – Цецко министърчето се задъхваше. - Голям проблем. Андрюхата е замислил ново покушение срещу премиера, но този път не можем да го открием. Само ти си в състояние да го спреш.

Затворих спейсфона.

- Момичета, трябва да тръгвам.

Само да бяхте видeли тъжните им физиономии! За секунда помислих дали да не изпратя някой друг, но се сетих, че всички са заети със събарянето на “Веселото село”, както услужливо съобщи моя тайна сътрудничка.

Та, дългът зовеше.




Първо звъннах на Токсик и я информирах за новата задача.

- Тоя ли, бе! Вчера го видях да купува памперси. Това ме наведе на мисълта, че ще се среща с човек, от когото се страхува, но не очаквах чак да е премиерът. Лесно ще го опаткаме.

После набрах телефона на Bоин Mиров, който имаше известен опит с Андрюхата. Hеговият съвет бе ясен:

- Най-опасното у него е простотията. Внимавай да не се заразиш, че трудно се лекува.




Като начало трябваше да открия атентатора. Тъкмо мислех да започвам търсенето и забелязах от другата страна на булеварда покъртителна гледка Един безимотен Даскал, изпаднал в немилост, просеше с шапка в ръка. Отидох при него.

- Пак с глупости се занимаваш, а?

- Какви глупости, бе? Събирам пари за билет до София.

- Защо?

- Имам стара мечта – известна журналистка да вземе интервю от мен. С обиди и шантаж на лични не можах да я принудя. Значи ще пробвам с подмазване – в това поне ме бива. Но първо трябват пари за билет.

- А ония какви са? – посочих група мажоретки, подскачащи около Даскала.

- Ползвам ги за фон и компания. Освен това са големи почитателки на Журналистката, но ги е срам да признаят.

Хм! Нещо тук не се връзваше. Хем срамежливи, хем една от девойките държеше голям плакат с надпис :


“Енджи, обичаме тe!
От Пазарджик
с любов ....”


Предположих, че Даскалът нещо се е объркал. Вероятно още мечтаеше за отминалите времена, когато крадеше талибански ракети и с тях обстрелваше американски самолети, представяйки го за “Случайна закономерност”.

Междувременно отнякъде се появи Черната мишка, стар познайник на Службите за бързо реагиране. Някога вярваше, че е цял хищник, ала вече бе забравил тази фантасмагория.

- Какво стaва, дърто? – смигнах му приятелски.

- Оф, остави се! И на мен Журналистката ми беше мечта някога. На младини. Веднъж директно в ефир признах, че я следя не само в блога, но и по радиото. Тя отговори снизходително, обаче за мой ужас се появи досадният Фараон и много бързо ме нашамари. Кво да правиш, всички Зли сили страдат от Него.

Точно в този момент Андрюхата мина край нас, възседнал мотоциклет. С три скока го настигнах, но тъкмо да приключи гонитбата, видях че наблизо има Еврофутбол. Не можех да пропусна.

Преди да вляза при букмейкъра, извиках към терориста:

- Форсирай на място, докато се върна!
- Добре, ама не се бави много, че ми свършва бензинът.

В Еврофутбол-а настана суматоха. Щом ме зърна, собственикът махна с ръка към жена си:

- Слагай софрата, че Шерифът дойде!
- Споко, не бързай толкова! Друг път ще уважа гостоприемната ти трапеза. Cега пускай фиша, че терорист на мотоциклет ме чака.

Излязох навън, възнамерявайки да продължа работата, ала не било писано да стане така.




Мощен въртолет мина над главата ми. Изобщо не забави, но това не попречи на Токсик да скочи през люка в пълно бойно снаряжение. Парашутът се отвори на десет метра от земята. Секунди по-късно моята партньорка бе до Андрюхата.

Боже, какво последва!

Ляв
Десен
Слънчев сплит
Две “Агнешки главички” между очите
Три пъти “Шницел пане” в ребрата
Зверска подсечка

Терористът падна по задни части, изпускайти покъртителен стон, способен да разплаче цели поколения от любителки на “Листопад".

Ако Омир бе жив, вероятно щеше да напише:


О, Музо, възпей гнева на Токсик!
Смела и безпощадна,
мачкаща тролове олимпийски …


Вместо Омир обаче, дойдох аз /горе-долу същото ;)))/.

- Все още си в моя отбор, нали?
- Разбира се.
- При това положение какви ли шансове имат Злите сили блогбегейски?

- НИКАКВИ !!!!



Тук се включиха летописците. Някъде между имената на българските владетели Крум и Симеон се появи Токсик Първа Тролообезкостителката.




Повече за Токсик можете да научите в  блога й





Няма коментари:

Публикуване на коментар