Преди няколко дни видях тази картина
Тя ми припомни всичко онова, което все още успява да ме запази като човешко същество и ме спира да се превърна в човешки звяр, както се е случило вече с много други. Заля ме вълна от емоции, размишления и спомени.
Първо се обади съжалението към всички онези стари хора, на които няма кой да помогне. Сами са, нямат пари за хляб, а им се живее. В същото време тялото им е подвластно на годините и колкото и да искат, не могат да работят наравно с младите. Ужасна ситуация, повторена милиони пъти!
После се ядосах, че няма начин да помогна на всички бедни и нещастни хора по света. О, да, знам как звучи - като конкурс по красота, където всички кандидат-мис мечтаят за световен мир. Окей, нека е смешно. Аз обаче наистина го усетих и имам нужда да го опиша.
Миналата година пред входа на Билла видях старица. Седеше с наведена глава, а пред нея бяха наредени кофички от кисело мляко, в които беше сложила грозде. По принцип гроздето се купува в по-големи количества и едва ли някой ще вземе малка кофичка. Но дори бабата да извади късмет и да разпродаде всичко, приходите ще бъдат отчайващо мизерни. Представих си я как брои стотинки и честно: просълзих се насред навалицата в Билла. Знам, че звучи налудничаво. В наши дни се приема за лудост всяка проява на човещина, съжаление, съчувствие. Това е страшно!
Щом излязох от Билла, изкупих всички кофички от старицата и отделно й дадох 5лв. Не е много, но е нещо. Така отчасти намалих съжалението, което ме беше ударило буквално като чук и все още се чувствах зашеметен.
Разбира се, че и аз мога да бъда злобен боклук, който се присмива на чуждото нещастие, подмазва се на силните и мачка слабите, защото така е "по-тарикатски". Но не искам да съм жалко влечуго. Затова се радвам, когато видя картина като горната и тя ми припомня "нещата, заради които си струва да живееш". Hе е задължително да става дума за любов или пътешествия. Може да е просто малка картинка с надпис.
Надявам се някой да е разбрал. А най-щастлив ще бъда, ако събудя човещината в поне двама-трима от милионите, които са я забравили.
Влязох, прочетох, замисли ме. И за мен е сърцераздирателно, но за съжаление, решение не виждам. Само лично временно удовлетворение. До следващия случай.
ОтговорИзтриванеДа ти се връщат добрините!
Не са измрели хората с човещина в сърцето и душата, но дори те не могат да си позволяват винаги да помагат на възрастните и самотни хора...А къде са децата им, внуците им, нима всички тези изоставени на произвола на съдбата хора са самотници, не са създали деца, не са положили усилия да ги изучат и да им дадат хляб в ръцете!? И без да чета такива статии ми е гадно, че нямам възможност да помогна на всеки в нужда, но е добре да се пишат повече такива статии - пък може повече бездушници да ги прочетат...?
ОтговорИзтриване