Екшън

Sherif.blog.bg


Толкова бе тихо, че чувах дъха си. Знаех, че врагът дебне в храстите /или зад скалите, или у треволяка. Абе, където те кефи най-много!/.

Нетко Звездата бе намерил нов съюзник в лицето на Клика, известен още като Калинмалин. Двамата ме откриха в една скалиста местност, покрита с ниски храсти, без капчица вода. Сухо беше тук. Казвам го само за да запълня описанието, иначе няма никакво отношение към действието.

Тъкмо се чудех какво още да измисля към повествованието, когато отекна гърмеж. Показалецът на Нетко бе поддал от треперенето и допотопната му пушка възпроизведе изстрел. Куршумът коварно се заби в дървото до неговия съюзник.

- Тиквоч! - изрева Клика. - Я се стегни! Аз също треперя, но не стрелям. Да не мислиш, че само теб те е страх от Шерифа?

Отнякъде изникна мечка гризли. За нещастие на Клика той беше най-близо до нея. С неистов ужас изскочи от храстите, но мечката търчеше след него.

Съжалих жалкия нещастник и реших да му помогна. Излязох на открито, при което направих знак на животното, придружавайки го с думите:

- Шшшт, Миша, шшшт!

Тя ме позна и послушно седна на задните си лапи, вдигайки предните в поза "преяла мечка хоро заигра". Стори ми се, че изръмжа "Остави ме първо да хапна", ама се направих, че не я чувам - винаги правя така, когато не ми изнася.

Сепнах се. Бяхме на открито, т.е. лесни мишени.

Нетко потриваше доволно ръце.
- Ей сегичка ми паднахте!
- И аз ли? - уплаши се Клика.
Тъкмо Звездата да натисне спусъка и някой го потупа по рамото. Без да се обръща, попита с досада:
- Кой е?
- Винету.
- Ай сиктир, бе! - ядоса се Нетко. - Бах маа му! Това само в пост на Шерифа може да се случи.
Гордият вожд на апачите посочи поляната.
- Аре муув, че да не пати главата ти!

Нетко се показа.

Мислех, че всичко е приключило, но не беше така. Най-неочаквано от всички страни наизскачаха конници. Ездачите носеха униформи, поради което в първия момент помислих, че са от някоя войскова част. Чак после разпознах националния женски отбор по гюле на Съветския съюз. Онзи непобедимият от 60-те години на 20-ти век. Кеф ти бицепс, кеф ти трицепс. От всичко дал господ.

Тяхната капитанка, известна като Императрицата, изрева така, че стресна и гризлито:
- Всички сте арестувани барабар с мечока!
- А аз? - попитах плахо, пъчейки се пред жената-мъж.
- Ти не, щото си пич.

Винету опитa да се възпротиви, напомняйки че е вожд, а не кифладжия, но Императрицата му вкара такава балтия, че апачът остана с три зъба по-малко. Не стига това, ами тази мощна женшина му се присмя допълнително:

- В някои среди cъм известна като "зъболекарката". Видя ли как бързо ги вадя? Хахаха!
Потеглихме към най-близкия форт, където вече правеха курбан, само и само шампионките да си заминат по-бързо.

Пътьом успях да освободя Винету. Докато узурпаторките се усетят, апачът извика коня си:
- Илчи, Илчи! /вятър-бел.авт/.

Красивото животно пристигна по-бързо от вятъра. С ловкостта на пума Винету го възседна, даде му команда с коленете си и след секунди двамата бяха само точка в далечината.
Използвайки суматохата, Императрицата скришом освободи Нетко Звездата. Не искаше колежките й да разберат за любовта й към него.

Така от пленниците останаха само Клика и гризлито. Направихме съвещание и в крайна сметка решихме да пуснем мечката, защото тя нямаше нищо общо с бойните действия.

Остана само Клика. Завалията тъжно вдигна рамене:

- Е, какво пък? Свикнал съм да бъда вечният губещ.



< />