понеделник, 17 юни 2013 г.

Най-абсурдното около протестите




В последните дни имахме уникално единомислие в българския народ - хора от всички партии излязоха обединени от безспорнo наглата гавра, представляваща назначаването на Делян Пеевски като шеф на ДАНС. Oкончателно се убедихме, че комунистическо-турското правителство няма намерение да спази обещанието си за повече прозрачност.

Много се изписа по въпроса, та няма пак да го разглеждам. По-интересно е, че се появиха абсурдни твърдения като ‘Червените олигарси стоят зад протестите”. На много места попитах защо им е на въпросните да организират подобни мероприятия срещу самите себе си, но никой не отговори.

Въпросът е кой има интерес да пласира въпросните глупости?

Единият вариант са платени драскачи. Всяка партия ги има и се разпознават по това, че каквото и да стане, винаги насочват вниманието към другата страна – ляво или дясно - според случая. Целта е да поддържат “огъня” в желаната посoка и не мислят много за средства и последствия – изобщо не им пука.

Другите са патологичните “десни”. Всъщност те изобщо не са десни, а само си въобразяват, че са такива. На устата им постоянно са “гадните комунисти” и не разполагат с други доводи. Дори извънземни да дойдат, пак ще кажат “Червените ги доведоха”, без изобщо да му мислят дали това е добро или лошо.

Някои ги наричат “бояджии”, защото същите хора са готови да се извъртят във всяка посока, стига да им изнася. Мразят комунистите не за друго, а поради стечение на обстоятелствата. Иначе са си точно с комунистически разбирания. Нямат нищо против да те натопят, където трябва, нито пък ще откажат сладка службица спечелена  чрез подмазвачество и нагаждачество, включително и с цената на нечие уволнение. За тях всичко е позволено, стига да им донесе полза. Изброеното не им пречи да се изживяват като “волни птици, бунтари, неудобни”. А всъщност са просто страхливи душици, вилнеещи само в Нета – за по-лесно и удобно.

Един такъв се е кръстил Старият воин или подобно беше. Преди малко видях да казва “Ех, 1997-ма, славни времена бяха!”

Те че са паметни, паметни са, но начинът, по който такива хора афишират “нЕк’ви заслуги”, видяни само от тях, ми навява асоциации на един особен тип “десни” – дядо, който цял живот се е бунтувал на чаша ракия, и за коготo всяка кръчмарска среща е “победа на бойното поле”. По правило се смята за неразбран, въпреки че няма какво да разбереш на човек, който винаги е наопаки. Изживява се като по-свободен от останалите и докрая на живота си не проумява, че съзнанието и мислите му през цялoтo време са били в “оковите” на вечната опозиция.

Ако си навил на пръста си никога да не виждаш очевидното и вместо него търсиш нещо несъществуващо, шокиращо, нестандартно … но пък видимо само за теб – демек правиш се на уникален – това в никакъв случай не е свобода. Точно обратното – сам се поставяш в рамките на псевдобунтар и доводите ти са “изсмукани от пръстите”.

Hе, човече! Tи нямваш трето око, шесто чувство или гадателска дарба. Просто си едно вманиачено мрънкало, на което винаги някой друг е виновен.



Facebook-група - Забавление

Предупреждение!

Няма коментари:

Публикуване на коментар