Викинги и Българи

                                              Sparotok

Когато за пръв път разгърнах старобългарски речник бях изненадан от особените думи, които намерих там. Никога не бях си помислял, че вепръ означава диво прасе, а оимъ ебоец. Преди около хиляда години те са били разбираеми за нашите деди, за нас обаче речта на предците ни изглежда странна. Това е така защото всичко се развива, езика не прави изключение. Понеже човешкия живот е сравнително кратък ние трудно усещаме промените. Те стават явни когато прочетем текст написан дълго време преди да се родим. Едва тогава разбираме до каква степен се е развил българския и колко по-различно е звучал той в далечното минало.

Винаги ми е било любопитно да разбера какви думи са ползвали траките за различни животни и птици. Предполагах, че едва ли дори и едно название ще се е запазило в лесно разпознаваем вид. По време на работата си обаче с удивление установих, че някои имена са останали непроменени за период от над две хиляди години. Други разбира бяха твърде различни от днешните. Разликата се състоеше предимно в окончанията, корените в повечето случаи бяха същите.

Представям ви списък с тракийските имена на животни и птици. Добавил съм и нещо интересно за любителите на риболова.

Приятно четене:)



ТРАКИЙСКИ БЪЛГАРСКИ



АВА- ОВЦА

АПРО- ВЕПРЪ – диво прасе (ст.блг.)

АРЕ - ЯРЕ

АРБА- ЯРЕБИЦА

АРПЕС- ВРАБЕЦ, УРЪПКА, РЪПКА –врабец диал.

БЕБЕР- БОБЪР, БЕБЕР – бобър диал.

БИК- БИК

ВОЛИНТ- ВОЛЕНТЕ – вол (ст.блг.)
ДРАЗД- ДРОЗД

ЕЛЕН- ЕЛЕН

ЕЗИС- ЕЖ, ТАРАЛЕЖ

ЗАИК- ЗАЕК, ЗАИК – заек диал.

ЗВЕР- ЗВЕР, ЗВЯР

ЗЕАБА- ЖАБА

ЗЕРВ- ЖЕРАВ

ЗОМБР- ЗОМБРЪ – зубър

ЗУМ- ЗМИЯ, ЗЪМ – змия диал.

КАБЕЦ- КОБЕЦ – вид сокол

КАЙКА- ЧАЙКА

КАЛАБ- ГЪЛЪБ

КАЛВЕНТ- КЪЛВАЧ

КАТАРАКА- КАТЕРИЦА

КОБИЛА- КОБИЛА

КОЗА- КОЗА

КОЗИЛ- КОЗЕЛ

КОН- КОН

КОУР КОУРЪ – петел (ст.блг.)

ЛИБИД- ЛЕБЕД

МАСКА- МЪСКА – муле (ст.блг.)

ОРОЛ- ОРЕЛ

ПАТО- ПАТИЦА

СЕРНА- СЪРНА

СКЕНЕ- ЩЕНЕН – кученце (ст.блг.)

СОЙА- СОЙКА




Историческите извори дават и други имена на тракийски животни. Вонасос например е тракийска дума за див бик. През ІV-ти век преди Христа, Аристотел спомеванавонасоса и пояснява, че въпреки огромния си ръст това животно се защитава като пръска нападателите си с воняща течност, от която козината на кучетата може да окапе. Не е трудно човек да се досети, че вонас(ос) е гръцкото предаване на вонящ. С подобна етимология е също думата бизон, нейното значение е вонящ.

Ганос е название, което траките ползват за хищник, някакъв вид чакал. Ганос означаваповалящ, душащ, като обяснение идва от нашите думи гнетя- подтискам, гъна –извивам, натискам, но и гоня, подгонвам (оказвам натиск). Сродни са санскритскатахантар – убиец, авестийската жантар – убиец, а и ирландската gonim – ранявам. Връзка показва също хетската куен- убивам. Дори староисландския предлага сродна дума –gunnr – борба. Един любопитен факт е това, че съществува тракийско племе гондри, чието значение е бойци, тези, които гонят, тези, които убиват.

Давос е тракийска дума за вълк, езиковедите (Георгиев, Дуриданов) я свързват с глагола давя, т.е. душа. Това прави вълка, той захапва жертвата си за гърлото и я дави. Името на това животно е прието от две големи племена – даките живеещи на север от Дунава и даите обитаващи Средна Азия.

Документирани са и няколко тракийски думи за риби. Само една се е запазила в разпознаваема форма, това е самос – сом. Срещал се е в доста реки и е дал дори името на две – Осъм ( Асамос) в България и Сомеш (Самос) в Румъния. Сродни думи са литовската шамас –сом и латвийската самс – сом. Делкан е друго име на риба позната на траките, значението е дялкан, оформен, продълговат. Херодот съобщава за рибатапапракс, тя е ловена от траките в Прасийското езеро. Папракс, а и Прасийско езеро се обясняват с нашите думи- да попръскам, пръска, пръскам, сродна са хетскатапапарш-пръскам и санскритската парсати- пръскам.

Може да са минали повече от две хиляди и триста години от времето когато думите за тракийските животни и птици са документирани, но все още може да се види връзката им с българските названия. Нима това не е ярко свидетелство за нашите древни балкански корени?


Използвана литература:

1. Z. Velkova, The Thracian Gloses;
2. В.Георгиев, Траките и техния език;
3. И.Дуриданов, Езикът на траките;
4. В. Георгиев, Българска етимология и ономастика;
5. В.Георгиев, Въпроси на българската етимология;
6. Неродот, История;
7.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят;
8. Плиний, Естествена История;
9. Д.Дечев, Характеристика на тракийския език;
10.D. Dečev, Die thrakischen Sprachreste,
11.O. Haas, Die phrygischen Sprachdenkmäler;