Абсолютната лудост

Defender.blog.bg


Ще ме прощавате, но заглавието не е съвсем точно. Не знам как ми хрумна. Всъщност искам да ви обясня какво означава “нормално поведение”. Поне както излиза от действията на една тотално изтрещяла хахавелница, претендираща за роднинство с Атина Палада.



Най-лесно ще стане като изброя показателите за “нормалност”.

1. Да предложиш на някой приятелство във Facebook – първо от един, после от втори профил. Преди да го приеме, ако той изрази колебание, ти да демонстрираш раздразнение тип “Как можеш изобщо да се колебаеш? Та това съм аз, великата и неповторимата. Значи трябва да се радваш на моето приятелство!” Въпреки неговото нежелание, да го заринеш с думи и снимки – твои и на близките ти. Да го държиш няколко часа на линия, заливайки го с Океана на дълбокомислията си. Да му дрънкаш надълго и нашироко колко хуманно мразиш някой, настоявайки той също да го намрази – без дори да ти хрумне, че другите също имат право на мнение, което не е задължително да съвпада с твоето, “напомнящо” за трудовете на Фройд, Айнщайн, Нютон и Леонардо да Винчи, взети заедно. Въобще да му се натрапваш по най-безсрамния начин. И след всичко това да изтърсиш “Повече нямаш шанс при мен” - да го кажеш на човек, чието приятелство ти търсиш, а той видимо не е заинтригуван от теб.

Кой при кого няма, ъ?!
Ти се отнасяш с пренебрежение към нея, а тя вярва, че искаш нещо :)))
На всичкото отгоре с лъжливия си език твърди, че те e блокирала във Facebook, а седмици по-късно все още фигурира сред приятелите ти. Голямо “блокиране” ще да е било :)))
Така и баба знае да се прави на оборотна – с лъжи. Фантазирай, сънувай, интригантствай, пък все някой ще повярва, че и ти си желана жена. Какво като феновете се губят из дебрите на розовите ти сънища?


2. Да отговаряш “за последен път” при условие, че не е имало първи. И то на отговор към твоя нападка, а не спрямо първопричината за кавга. С други думи: заяждаш се с някой, а после му отговаряш така, все едно той те е обидил, а не ти него.


3. Да се ровиш в живота на хора, които дори не познаваш, поставяйки им диагнози, подходящи преди всичко за теб. И да не смяташ това за нахалство.

4. Постоянно да говориш за действията или думите на някой друг, а в същото време да обясняваш колко не те интересува чуждото мнение.

5. Да се представяш като непукист, но да се побъркваш, ако някой не желае да те слуша. Hе да ти отговори или изрази несъгласие, а просто да не те слуша.

6. Да пускаш по няколко постинга на ден, паралелно с десетки коментари, а после да твърдиш, че рядко влизаш.

7. Да направиш множество фалшиви, мъжки и женски, регистрации по сайтове за запознанства, с едничката мисъл да се подиграваш на хората. После не само да не се срамуваш, но дори да се хвалиш, вярвайки че изглеждаш много оборотна.

8. Да обиждаш, нападаш и говориш глупости по адрес на хора, които са те споменавали само с добро или изобщо не подозират за съществуването ти, но това ни най-малко да не ти пречи да се пишеш за честен и добронамерен човек, който на всичкото отгоре се възмущава, ако други правят същото. На края вместо да се извиниш на същите тези невинни хора заради тотално изтърваната си шизофрения, да им искаш обяснения за някакви твои налудничави мисли, разсъждения, болежки и незадоволености. И когато те съвсем естествено откажат да участват в твоя “филм”, да тропаш гневно с крак, все едно си някаква кралица или властелин, на когото всички дължат внимание.

9. Да си пумпал, извъртащ се ежедневно според посоката на вятъра или нечие подсвирване, но това да не ти пречи да се мериш с блогърка, която в сравнение с теб е стабилна и праволинейна като танк.


10. Вадиш думи от контекста, преиначаваш, наставяш и откровено измисляш, но след всичко това отново се представяш за честен човек, разчитайки че паметта на хората е къса и са забравили предишните ти “оргазми”, претендиращи за Нобел и Хуманист на годината.

11.Въпреки вече споменатата ти честност и откритост, на всеки срещнат говориш различно – за един си бизнесменка, за друг работиш в Алианц /където, естествено, си шеф, градящ кариера – сещаме се, не си обикновен служител/, за трети си безработна, издържана от мъжа си. Изброих само най-известните заигравки. А колко ли още длъжности “заемаш”, но ги знаят само онези, на които си ги пробутала? И след всичко това си позволяваш да съдиш другите за каквото и да било и се представяш за открита?!!!


12. Да демонстрираш колко не си в час с Интернет и компютрите, щедро раздавайки съвети, на които всеки програмист ще се задави от смях, но да се представяш за експерт по виртуалните въпроси.

13. Да недоволстваш, че някакъв даскал ти е досаждал, но ежедневно да “никнеш там, където не са те садили”, бълвайки залпове от нелогични безумия, издаващи селския ти нрав и досаждащи на нормалните хора, които не желаят дори да знаят за съществуването на кроманьонската ти особа.

14.Да вадиш снимки на невинни хора. Примерно като се скараш с някой /даскал, шлосер, електротехник или друг/, каквото и да сте говорили, неговите роднини нямат нищо общо с вашите отношения. Много мръсно е да вадиш техни снимки като отмъщение. Естествено, ако си паднала толкова ниско, със сигурност нямаш достатъчно акъл, за да проумееш колко долнопробно и подсъдно е поведението ти.

15.В следствие на горната точка съвсем нормално е да ти излезе име на мръсен и нечестен човек, поради което всеки ще те гледа с подозрение и на никой няма да му хрумва да ти се довери. Близко е до акъла, че в даден момент ще се скарате и ще започнеш с ваденето на снимки. Но това не ти пречи да изискваш уважение, споделяне, откритост, доверие – все неща, които мръсниците като теб не заслужават. Особено доверието се дава само по заслуги, каквито нямаш към никой.



16. Да напишеш следното:


“И защо да вярвам на теб, а не на това, което сама виждам и преценявам, Твоята дума гаранция ли е? Кой си ти, че да ти вярвам?”


И в същото време да настояваш някой да вярва на твоята преценка, а не на своята собствена.

Или следното:


“… не се влияя от олигофренски хуморески.”



А цялото ти аматьорско блогване да е базирано на тях и други видове слухове, легенди, сказания и прочие блогърски екшън.
Едновременно с това, в пълен разрез с “… и защо да вярвам на теб …”, да ходиш по сайтове, блогове и Facebook, настройвайки хората едни срещу други с личната си несекваща злоба. Не се притесняваш, че не е твоя работа да пускаш характеристики за останалите /дело само на изпадналите прошляци/ и никой не е длъжен да се съобразява с личното ти мнение. Сериозно ли очакваш да зарязват доказаните си приятели, за да угодят на всеизвестна злобарка като теб? Малко си се позаблудила.
Щом очакваш от непознати да се съобразяват и слушат виртуозните ти препоръки, какво ли е отношението към собствените ти деца? В случай, че и тях наставляваш по същия начин, не бих се учудил, ако скришом те наричат “Франкенщайн”.


17.Да казваш “И ти започваш да ме съмняваш”, все едно си Великият Вселенски Оценяващ и някой е приритал точно пък за твоето положително мнение. Колко ли трябва да си самовлюбена, за да мислиш, че някой ще се притесни, защото видиш ли, имаш съмнения, недоволстваш, не одобряваш или те измъчват други негативни емоции от типа “Боже Господи, как е възможно да не му пука за моето мнение?!”

Ами ей така, много хора просто не ги друса за твоите височайши дълбокомислия. Щеш не щеш, ще се примириш! По принцип се учи в ранна детска възраст, но явно си го пропуснала. Както и много други неща, задължителни за нормалното развитие на човешката психика.

18. След всяка дума, която са ти казали “на въпреки”, особено за външния вид, да пускаш серия от снимки, украсени със звучното “Ето ме на корицата”, все едно ставаш и лягаш с мисълта, че всички трябва да те харесват. Всъщност май това е най-голямата ти болежка - доказателство за комплекси.

19. Да публикуваш снимки на почва, камъни и други “интригуващи” елементи от пейзажа, случайно и нежелано попаднали в полезрението ти, след което да тръгнеш по блогове и паланки, където с патос да обясняваш тънкостите на професионалната си фотография. Ако случайно някой не слуша внимателно, бързо да го срежеш с необоримите си доводи на световен , признат експерт по въпросите и особеностите на “Смяна 8” и други модерни пособия.

20. Да използваш името на блогър, за който знаеш, че привлича погледите, и да го сложиш на челно място, гонейки популярност на чужд гръб. След това нагло да заявиш колко не те интересуват популярността и първа страница. Чакай някой да ти повярва и се чуди защо не те приемат сериозно!

21. Да се хвалиш с нещо, което не е за хвалба. Като например с колко много лични снимки си задръстила Нета. Дотук няма нередност. Тъпото идва, когато започнеш да го представяш като “геройство” и обвиняваш другите, че не го правят. С пяна на уста обясняваш колко е “задължително” да демонстрираш задник, крака, джапанки, чорапки и други крайници или аксесоари, все едно си първата красавица на небосклона и всички изгарят от желание да изучат телесните ти дадености. А отчетем ли факта, че някаква групичка само чака поредната ти фотосесия, за да се изгаври с нея, тук вече се превръщаш в глупачка със своя ексхибиционизъм.

22. Въпреки изгарящото желание да научиш как изглежда даден блогър, той не ти го позволява и започваш да го обвиняваш в потайност. Пробваш във Facebook, ровиш, но нъц! Любопитството се превръща в огън. Опитваш да играеш на аматьорската струна “Защо не споделиш? Нали сме приятели”, на която няма да се хване и бавноразвиваща се амеба. Ужас – пак неуспех! Още по-лошо става, когато разбираш, че други вече са се срещали с него, а теб очевидно няма да те огрее. Това те докарва то хистерия, комбинирана с вродената ти убеденост, че всеки срещнат, дори непознат, е длъжен да ти дава подробни разяснения за личния си живот, работа, снимки, извлечения от банкови сметки, месечен бюджет и въобще всяка информация, която теб те интересува поради някаква причина.

След всичко това, ако все още се смяташ за нормална, по-добре се гръмни! За твое добро – да не се мъчи отчайващо грешната ти душа. И за доброто на другите – да не ти задават неудобни въпроси от сорта “В кой обор си се родила?”