неделя, 19 август 2012 г.

Укротяване на интриганта





Sherif.blog.bg


Бях доста уморен и бързо отпратих Бойко Борисов. Цял ден ми досаждаше този човек, но в крайна сметка го изритах по задника, да си ходи вкъщи.

Мислех да дремна час-два, но в този момент спейсфонът напомни за съществуването cи. Беше моята приятелка Кючекинята, която държеше да се похвали с новата си придобивка. Искаше да почерпи, както си му е редът, но и на нея отказах. Тя малко се пообиди, обаче съм сигурен, че ми е простила.

По телевизията нямаше нищо интересно. Даваха Мърмонтис, терористът с поетична душа, който заплашваше, че ще скочи от върха на Айфеловата кула, ако насъбралото се множество не слуша стиховете му. Не знаех, че до такава степен никой не харесва възвишените му творения.

Бързо набрах номера на моя информатор Ладо.

- Какво става с оня мърморко на кулата?
- Съвсем е подивял. С рупор на уста рецитира стихове. Двама души вече починаха. И не само това.
- Още ли има?
- Да. Мърмонтис заплаши, че ще издаде ценно инфо, кой кой е в държавата. Даже изпусна малко. Каза, че Кучето е Котката, а двамата заедно са Мишката.
- По дяволите! Трябваше да му затворим устата отдавна. Никой нямаше да се сети, че Кучето е Котката, а двамата заедно са Мишката. Такова изтичане на ценна информация не е имало от времето, когато колегата агент Купър от "Туийн пийкс" се изпусна, че "Совите не са това, което са".
- Съжалявам, късно е!
- Ти сам ли си при кулата?
- Цефул е с мен, но отиде за свещи. Да запалим по една, пък дано оня спре да рецитира.
- Добра тактика. Идвам след малко.

Грабнах трите гранатомета и с тях се затичах по стълбите. Пътьом видях красивата съседка


Гудбай, която тъкмо слизаше от Ламборджинито си. Смигнахме си, а това бе знак, че ще пием по едно уиски по-късно.

На паркинга три трола се опитаха да ме ограбят, но бързо им вкарах шамарите. За наказание ги натоварих да носят гранатометите чак до Айфеловата кула. После ги освободих, за което обещаха да ме черпят, стига да намеря свободно време.

Докато пристигна, още двама нещастници бяха починали от стиховете на Мърмонтис. Лека им пръст! Никой не заслужава такава мъчителна смърт.

- Кво става? - попитах моите информатори.
- Мани-мани! - добрякът Цефул изглеждаше страшно притеснен. - Свещите свършиха, а оня още рецитира. Даже бира поиска, че му била пресъхнала устата.
Смръщих вежди. Време беше да покажа уменията си.
С всичка сила се провикнах към Мърмонтис:
- Аре млъквай, че ми писна от теб!

Поетът се стресна. Явно не очакваше такъв развой на събитията. Дори гласът му потрепера, казвайки:

- Ти май не вярваш, че ще скоча?
- Хич даже. - трябваше да прозвуча безкомпромисно.
- Гледай само!

Мърмонтис разпери ръце и скочи. С безизразен поглед проследих свободното падане.
Пльок! Няма Мърмонтис. Само червеникаво петно на паважа.

Всички ме гледаха ужасени. Това ме изненада, защото очаквах овации. Вдигнах властно ръка и рязко изрекох:

- Старт!

Миг по-късно всички ме аплодираха.

Но кво ми пука! Важното е, че приключих още един заплетен случай.
А Гудбай вероятно вече беше сипала уискито.



Тук можете да се насладите на 
умопомрачителната Гудбай





Завидяхте ми, нали? 
Е, няма да ви кажа колко добре си прекарахме :)))








Няма коментари:

Публикуване на коментар