В мрака на прерията

Sherif.blog.bg


Цял ден препусках през прерията, но така и не открих следа от Бандата на Поетесата. Привечер спрях в една гора за да отпочина. Опекох малко месо и след като се нахраних, легнах да спя.
Не бяха минали и десет минути, когато нещо изпращя. Същото се чу и от другата страна. Значи някой ме обграждаше.

Продължих да се правя на заспал, но едновременно с това подуших въздуха. Животът в пустинята бе изострил сетивата ми, почти превръщайки ме в диво животно.
Не бяха индианци. Миризмата на алкохол говореше за бледолики, при това голяма група. Значи Бандата на Поетесата ме бе открила.

"Сигурно и Холмс е с тях", помислих си и сякаш за да потвърди предположението ми, детективът съвсем леко се подаде иззад един храсталак. Уплашеният му поглед изобщо не ме изненада. Дори заспал, всявах ужас в страхливата му душица.
От всички страни се чу изщракване на предпазители. Разбойниците смятаха да стрелят едновременно. 

Толкова куршуми за сам човек! Понякога е вълнуващо да всяваш страхопочитание.

Миг преди да отекнат гърмежите, аз преминах към действие. Хвърлих задушлива димка и под нейното прикритие се шмугнах в храстите.
От всички страни се чуха изненадани възгласи, примесени с уплаха. Някои изпаднаха в истерия.

Холмс съвсем загуби контрол и изскочи на поляната, вдигайки ръце.
- Шерифе, Шерифе! Предавам се! Моля те, не стреляй!
Отнякъде долетя дрезгавият глас на Поетесата:
- Скрий се бе, идиот! Повече сме. Ще го сгащим.
Холмс обаче съвсем бе загубил съпротивителните си сили.
- Не, не мога. Срещу Шерифа съм безпомощен.

Време беше да се намеся. Без да излизам от прикритието си, извиках:
- Арестувани се! Моля, без съпротива! Безсмислено е. Съберете се в средата на поляната! По-близо до огъня, че да ви виждам.
Един по един разбойниците изпълзяха, следвайки заповедите ми.
- Ръцете на тила! По-бързо, да не повтарям!
Холмс пръв се подчини. Очите му се въртяха като обезумели. Изобщо не беше на себе си. Раздадох им белезници, всеки сам да си ги сложи. Направиха го безропотно.
Хм! Нещо не беше наред.

В този миг чух конски тропот. Ах! Поетесата липсваше. От храстите прозвуча нейният глас:
- Пак ще се срещнем, Шерифе. Тогава късметът няма да е с теб. Аз отивам на север - там е моето царство. Последвай ме и ще намериш смъртта си!
Холмс отчаяно се провикна след нея:

- Поетесо, не ни изоставяй!

Отговорът й пристигна под формата на гърлен смях:
- Жалък срахливец! Ти не си достоен за моята банда. Ще гориш в Ада!

Побързах да успокоя арестантите:
- Не се притеснявайте, момчета! В затвора не е чак толкова лошо. Ще имате топла супа сутрин, обед и вечер.
- Верно ли? - учудиха се те, приятно изненадани.
- Да, след малко потегляме.
Така разнищих Бандата на Поетесата. Безмилостно и брутално!




Повече на подвизите на Шерифа можете да прочетете в неговия 

сайт или блог