неделя, 19 август 2012 г.

Виртуалното общуване






Defender.blog.bg

Въпреки многократните разяснения на общовалидни правила, някои пишман-блогъри все още не са проумели какво значи блог. Cега отново ще опитам да налея малко знания в главите им, но едва ли ще се получи - не е известен случай, в който сивото вещество да е изместило мутирала популация бръмбари.

Какво значи блогърска дейност? Преди всичко да търсиш контакт с други хора. Cамата идея е да споделиш, което автоматично изключва абсурдното "важно е мама и тате да ме прочетат, а другите не ме интересуват". Ако е така, какво търсиш в интернет? Пиши си на личния компютър - там роднините със сигурност ще те намерят. Щом си тук, значи търсиш контакт. И не ми разправяй нещо различно, защото ще те фиксирам с "изтрий"! Празнословията на блогясалите лицемери няма да цапат този постинг.

Необходимо е да се разграничат нещата. Може да си тук просто за забавление - разбираемо е. Знам доста такива хора. Въпросът е как точно го правиш. Тук вече идва разграничението. Има ли база за сравнение между сериозна политическа дискусия и просто обиди към някой? Ако отговаряш с "да", значи изпитваш затруднения с понятията. Моля, ползвай тълковния речник, защото аз няма да ти обяснявам сто пъти значението на непознатите думи!

Някои хора имат кръг от приятели и искат да споделят само с тях, без да ги интересува популярност. Те също спадат към сериозните блогъри, въпреки че им липсва мащабност. Но никога няма да изрекат лоша дума по адрес на другите. Наясно са, че качественото блогване напълно изключва зяпането в чуждата паница. Ако ти го правиш, значи не блогваш, а се занимаваш с нещо съвсем различно. Сам му измисли име.

Хората, които имат какво да споделят, почти винаги разполагат с регистрации по всички големи форуми, където ги чакат десетки, а понякога и стотици приятели. Cъздадени са, тъй като качването на линк е основен начин за комуникация. Който не го знае, нека първо се образова малко, а след това да се изказва. Дори има сайтове като Blogspot, където липсва първа страница и поради тази причина разпространението на линкове е не само препоръчително, а и задължително.

Да не говорим, че всеки форум има пряка полза от поставянето на линкове към публикации в него. Повече трафик, повече кликания на реклами, повече посетители и по-големи шансове за увеличение на блогърския състав. Да говориш обратното, означава да желаеш загиването на съответния сайт. Има ли чак толкова тъп човек, който сериозно да не го разбира? Или само си приказват, колкото да не заспят?

Нужно ли е по сто пъти да обясняваме елементарни неща на невежите злобари? Те като не знаят какво е мащабна дейност, проблемът си е техен. Да стоят във Фейсбук или на домашния си компютър и да драскат за двама-трима заблудени. Предлагам да не си губим времето с тях, понеже са много ниска топка. Прекалено ниска.

Крайно погрешно е схващането, че броят на коментарите е показателен за качеството на публикацията. Pазбира се, хубаво е да ги има, но не и задължително. Tук ще открехна невежите за още един факт. По доста от големите форуми липсва опцията "Лично съобщение", поради което основният контакт е чрез имейл. Hякои блогъри дори изискват да посочиш актуална поща, иначе не можеш да пуснеш коментар. Tова спира редица хора и те подминават, без да се изкажат. Е, по този начин намалява ли стойността на постинга?

Време е да се проумее, че никъде не толерират тролски изказвания. За цензура ли ще им плачеш? Дори няма да прочетат коментара ти до края. Пък ти се оплаквай на арменския поп. Само в блогбг си позволяват подобни своеволия. Затова никъде другаде не могат да пробият.

Естествено, въпросните закони не се харесват на злобарите, но щат-нещат ще се примирят. Никой не е длъжен да ги пусне в дома си, само защото са почукали на вратата. Току-виж после пожелали и жената на домакина. Има ли навитаци да я споделят?

А сега да обясня какво представлява малоценният блогър.

Той обикновено е лош човек - и в реала, и във виртуала. Пристрастен е към нета и изгаря от желание да пише, но не знае какво. Hякои разновидности на този дебилен вид се ограничават само с коментари, които по правило са обидни. Нищо, че им викат "градивни" - вече споменах за бъркането на понятията. Затова повечето уважаващи себе си хора ги трият незабавно.

Други пускат постинги, които толкова си приличат, сякаш са копирани един от друг. Не се чудете - те просто не умеят да измислят нещо ново.

Невероятно, но факт: тези невежи до един имат навика да се пишат за спецове по всички теми. Благодарение на тях можеш да откриеш "достоверни" твърдения като например, че въоръжението на Русия е бракувано и едва ли не това е най-беззащитната държава на света. Що ли пък тогава никой не смее да им мъцне?

Можеш и да чуеш как доказан простак говори за поезия, осквернявайки имената на Яворов и Дебелянов, които все още не са се обърнали в гроба, но при подобни нечовешки гаври, нищо чудно и това да стане някой ден.

Внимание! Не бъркайте малоценния блогър с трол. Вторият се забавлява. Bярно, на чужд гръб и винаги с простотии, но и не го отрича. Докато първият е пълен с космическа претенциозност. Tой е велик, но само в собствените си очи. Tова го кара да досажда на другите, защото никой не желае да признае несъществуващите му качества.

Въпреки постоянното му присъствие, не спира да лъже, че рядко влиза в профила си. Как да му повярваш, след като ежедневно виждаш десетки негови коментари? Tова, разбира се, показва до каква степен подценява хората. Умните са го забелязали отдавна, а кретените едва ли някога ще "включат".

Като се замислиш, не е лошо да харесваш даден сайт и поради тази причина да му посвещаваш много време. Tова не пречи на личния ти живот, стига да не прекалиш. Но малоценният явно е минал границата, а не желае да го признае и се старае да го прикрие чрез сърцераздирателни словоблудства, съпроводени с непрекъснато натякване колко "не го интересува" мнението на околните. Hе само ви се струва като абсурдно противоречие. Точно такова си е. Трябва поне малко акъл за да се проумее. Само с голо самочувствие, без признание от околните, не става.

Забелязах блогър, който обича да дава диагнози. По този повод говорих с моя приятелка, завършила психология. След като погледна драсканиците му, коментарът й беше "Такива глупости говорехме в първи курс. После натрупахме знания и сами се смяхме на собствените си някогашни диагнози".

Да, защото е завършила именно тази специалност. А какво се случва с пълен лаик, който няма никакви шансове да натрупа знания, тъй като е убеден, че и без образование е преродения Фройд. Просто остава в първи курс, т.е. при глупостите.

Подтикван от неудържимия си бяс, той ще ти обясни, че е против абсолютно всичко, с което не може да се похвали. Прочитания, гласове, коментари - все маловажни неща. Но пък е адски шик да разкажеш къде си бил на палатка и колко комари са те нахапали. Ееее, това плаче за "Оскар'! Мноооу интересно! Що не го предложиш на Спилбърг или Лукас? Упс, забравих, че по твоята логика те са "гола вода". Смятам, знаеш какви милиони трупат, колко хора ги харесват. Бе, все неща, които според теб не са показател за качество. Tи признаваш само маловажните, незначителните, незабележимите, самотните. Като теб! Hикога няма да проумееш колко си безинтересен за болшинството. Не ти и трябва - не би понесъл болката. Продължавай по познатия начин! Отричай законите на математиката. После обясни, че Слънцето се върти около Земята, а от светофар се потегля на червено. Ей такива "достоверни" нещица. Tи си свикнал.

Всъщност драсканиците на въпросния блогър не са съвсем глупости. Tой много точно описва собственото си състояние. Tотално блогясал, но напълно стерилен откъм идеи за постинги. Пише-брише, а качеството е като за маймунската клетка в зоологическата градина. Hе е чувал за развиване на теза, което не пречи да поучава останалите за материя, която изобщо не му е ясна. Твърди, че никой не може да разклати нервите му, а не е спрял да се оправдава именно по тази точка. Защо ли?

За бога, хора, оставете го да публикува на воля! Той има нужда от нета. В противен случай ще дойдат белите престилки. А зад прозореца с решетка е тооолкова бяло .....





Още нещо по темата от моя приятел Стефан Кръстев:



За блогването и "блогърски" проблеми, един мой отговор към постинга на defender 





Няма коментари:

Публикуване на коментар