Sherif.blog.bg
На бойното поле ставаше все по-напечено. Холмс си беше намерил съюзник, при това жена. Наричаха я Поетесата, защото след всяко убийство, извършено от нея, изричаше следното:
Приеми божията справедливост,
забрави своята свенливост!
Приятно пътуване
към
свещеното робуване!
Тя разполагаше с цяла армия помощници, които зорко я пазеха и постоянно стреляха от засада. Трудно бе да я хванеш неподготвена.
В малкото градче Блогинг, намиращо се на мексиканската граница, имаше смел кмет. Този мъж се бе опитал да спре Бандата на Поетесата, в резултат на което тя го бе изтрила от лицето на земята.
Хората се страхуваха. Законът ме зовеше.
Гражданите на Блогинг ме приветстваха като герой, мака че още не бях свършил нищо.
- Славата те изпревари! - викаха щастливи.
Отседнах в единствения хотел. Доста мизерен, но аз съм свикнал със суровите условия в прерията и не може да ме уплаши някакво си легло с термити.
Всички знаеха, че прекарвам деня в салона. Като ще е уестърн, да е по американски.
Точно на второто уиски ме хвана новината от съгледвача.
- Пристигнали са в съседния град. Скоро ще са тук.
- Добра работа, момче! - хвърлих му един долар.
Извадих револвера. Приятно ми беще да наблюдавам, с какво страхопочитание ме гледат всички.
- Шерифе, с нещо да ти помогнем? - попита един мъж.
- Можеш ли да държиш пушка?
- Да, но много ме е срах от Поетесата. Тя е неуморна и безпощадна.
- Добре. Всички се скрийте по домовете си. Приберете децата и ги дръжте далече от прозорците. Тук ще има люта сеч.
Улицата се обезлюди. Махалото отчиташе съдбовните мигове.
Времето изтече.
На улицата се появи препускащ конник. Прицелих се с Уинчестъра, но бързо го свалих. Това бе вторият съгледвач.
- Какво има? - провикнах се от покрива.
- Бандата на Поетесата е избягала. Някой те е натопил, че я чакаш.
- Холмс с тях ли е?
- Да, той е най-уплашен.
Срещата се размина. Понякога не е полезно да всяваш чак такъв страх. Кой знае дали скоро щеше да изникне нова възможност? Необятната прерия предлагаше милион места за прикритие. Възможно бе никога повече да не се засечем. Тук вече думата имаше съдбата.
В малкото градче Блогинг, намиращо се на мексиканската граница, имаше смел кмет. Този мъж се бе опитал да спре Бандата на Поетесата, в резултат на което тя го бе изтрила от лицето на земята.
Хората се страхуваха. Законът ме зовеше.
Гражданите на Блогинг ме приветстваха като герой, мака че още не бях свършил нищо.
- Славата те изпревари! - викаха щастливи.
Отседнах в единствения хотел. Доста мизерен, но аз съм свикнал със суровите условия в прерията и не може да ме уплаши някакво си легло с термити.
Всички знаеха, че прекарвам деня в салона. Като ще е уестърн, да е по американски.
Точно на второто уиски ме хвана новината от съгледвача.
- Пристигнали са в съседния град. Скоро ще са тук.
- Добра работа, момче! - хвърлих му един долар.
Извадих револвера. Приятно ми беще да наблюдавам, с какво страхопочитание ме гледат всички.
- Шерифе, с нещо да ти помогнем? - попита един мъж.
- Можеш ли да държиш пушка?
- Да, но много ме е срах от Поетесата. Тя е неуморна и безпощадна.
- Добре. Всички се скрийте по домовете си. Приберете децата и ги дръжте далече от прозорците. Тук ще има люта сеч.
Улицата се обезлюди. Махалото отчиташе съдбовните мигове.
Времето изтече.
На улицата се появи препускащ конник. Прицелих се с Уинчестъра, но бързо го свалих. Това бе вторият съгледвач.
- Какво има? - провикнах се от покрива.
- Бандата на Поетесата е избягала. Някой те е натопил, че я чакаш.
- Холмс с тях ли е?
- Да, той е най-уплашен.
Срещата се размина. Понякога не е полезно да всяваш чак такъв страх. Кой знае дали скоро щеше да изникне нова възможност? Необятната прерия предлагаше милион места за прикритие. Възможно бе никога повече да не се засечем. Тук вече думата имаше съдбата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар